Интервю с прекрасната Яна Хараланова пред Костадин Койчев-Kovak за "Прекрасен дом"

 

   Тази вечер ви представяме нашето специално интервю с Яна Хараланова – талантлив автор на разкази, писател и редактор, както и създател на завладяващата книга „Дивата магия: Обетът“. В това интервю ще имаме възможността да надникнем зад кулисите на творческия процес на Яна, да научим повече за нейното вдъхновение и мотивация, както и да открием какво я подтиква да продължава да пише и да споделя своите истории със света.

 Яна умело преплита реалност и фантазия в своите произведения. Нейния първи роман „Дивата магия: Обетът“ е пример за майсторство в жанра градско фентъзи, където читателите се потапят в един свят, изпълнен с магия, мистерии, магически татуировки и неочаквани обрати.

Костадин Койчев-Kovak:

- Здравей Яна, ти си прекрасен писател. Но, как минава един твой делничен ден?

Яна Хараланова:

-Благодаря ти за този комплимент!

Част от редимствата да си си сам шеф са, че имам пълен контрол над графика си, така че мога да го съобразя с нуждите си.

Обичам предиобед да си е само за мен, независимо дали ще спя до късно или ще се занимавам с нещо свое (четене, почивка или нищоправене). Тогава и децата ми са на училище, така че мога да остана насаме със себе си. Нещо, което ми е важно.

Следобед работя с клиенти (четири дни в седмицата). Когато нямам сесии пиша или подготвям материали за различните си канали за връзка с клиентите си. Вечерите съм с децата – играем на настолни или видео игри, гледаме филми/сериали, приготвяме заедно вечерята.

Като цяло се стремя към ежедневие на по-ниски обороти и приоритизирам почивката. Последните две години имам доста сериозни предизвикателства свързани с психичното ми здраве и това ме накара да преосмисля ежедневието си.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Кога започна да пишеш и кой/какво те провокира? Помниш ли какво написа първо?

Яна Хараланова:

-Писала съм в училище още, тогава поредично – разкази и есета, част от които бяха публикувани в сборници и списания посветени на фентъзито и научната фантастика.

Първия ми разказ написан извън учебните задачи, беше вдъхновен от „Сините пеперуди“ на Павел Вежинов. Нямам никакъв спомен за какво се разказваше в разказа, изчезнал е някъде след многото местения между градове и жилища. Есетата, които започнах да пиша, бяха с цел да изразявам вътрешните си размишления, които бяха много далечни за моите връстници, те не се интересуваха толкова задълбочено от света тогава, колкото аз. Тях също не ги помня повечето и пазя само публикуваните.

Писала съм и стихове, но това със сигурност не ми е сила и не заслужават никакво внимание. След тийн годините спрях да харесвам и да чета поезия, така че рядко ще срещнете поетични книги в списъците ми за четене.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Разкажи ни за журналистиката? Какво те насочи да учиш тази професия?

Яна Хараланова:

-Дядо ми ме побутна донякъде в тази посока. Винаги съм била голям радио фен, профила ми беше радиожурналистика. Но всъщност избрах журналистиката, защото исках да пиша, не непременно художествена литература. Тогава изборът ми беше между българска филология и журналистика. Не бях много наясно какво ще ми дадат, тогава се намеси дядо ми и винаги ще съм му благодарна за това.

Журналистиката беше едно от най-добрите решения в живота ми! А работих като журналист в медия под една година и още във втори курс знаех, че искам да правя нещо друго, макар да не знаех точно какво.

Журналистиката ми даде богато интердисциплинарно обучение. Освен чисто журналистическата материя, ме посвети в семиотиката, етнологията, историята на изкуството, които се оказаха много привлекателни светове за мен.

Отделно, че сега благодарение на журналистическото си образование си изкарвам парите – всички статии и маркетингови текстове си ги пиша сама.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Кога осъзна, че си готова да напишеш роман?

Яна Хараланова:

-Още не мисля, че съм готова. Ха-ха! Започнах на шега през 2018 година. Първоначалната много бегла идея беше за фенфикшън разказ за Лара Крофт (голяма съм фенка още от първата игра). После другарче ми подхвърли: „Защо не го напишеш в свой свят със свои оригинални герои?“. Идеята веднага ме грабна и се заех със задачата. Написах няколко сцени, знаех имената на трима от главните герои и почти нищо за тях.

В един момент си дадох сметка, че идеята е прекалено голяма за разказ. Тогава пишещо другарче ме светна за инициативата NaNowWriMo, стори ми се много яко предизвикателство да напишеш 50 хиляди думи за месец смислен текст. И така съвсем на шега се роди първата чернова на „Дивата магия: Обетът“. Тогава беше с друго име и много по-различна от крайния вариант, който можете да прочетете сега.

Сега все още имам моменти, в които се чудя „Коя съм аз, че да пиша романи?“ и най-вероятно ще си го задавам поне докато не завърша поредицата.

 Костадин Койчев-Kovak:

-„Дивата магия: Обетът“ е началото на…?

Яна Хараланова:

-Тук също имаше прогресия. Първоначално трябваше да е самостоятелна книга, после стана дуология и даже се бях изкушила по едно време да избия главните герои, за да не продължавам поредицата. Но твърде много ги харесвам, а и тяхната история щеше да остане недоразказана, така че стана четирилогия. Втората книга ще се казва „Белязани“, третата – „Сенки“, за четвъртата нямам все още име, както и идеите ми все още са бегли. Историята на Люба и Филип се развива през четирите части, но като по-малки истории книгите са по-скоро по двойки – първа и втора книга, завършват една голяма арка, трета и четвърта книга имат друга голяма арка.

„Белязани“ трябва да излезе тази година. За сега плана е за пролетта или началото на лятото, но все още не съм обявила дата, рано е, тъй като още работя над сюжетните редакции. А и е обвързано с възможностите на другите по веригата да поемат нещата.

Надявам се следващите части да не ми отнемат толкова време.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Какво значи магическа татуировка-шивица? Разкажи ни повече за тях?

Яна Хараланова:

-По някакъв повод проучвах историята на татуировките или на шевиците, не помня вече точно, а и двете са ми интересни. Тогава ми попаднаха изключително любопитни материали за произхода на шевиците.

Народите, които ние познаваме като траки, са покривали телата си с татуировки с лечебни, защитни и ритуални функции. С времето тази традиция се пренася върху дрехите под формата на шевици, които също имат защитна, ритуална и лечебна функция.

Това ми се стори толкова интересно, че го превърнах в елемент от света на „Дивата магия“, където имаме магически татуировки и магически лечебни рисунки. За България те са предимно под формата на шевици, но например татуировките на Ребека, която е ирландка и берсерк, са със символи, характерни за нейната култура. Нейните татуировки ѝ помагат да контролира демона, който е част от нея.

Татуировката на Люба е канатица, която има защитна функция. Филип е с Елбетица, която му помага да интегрира силите си. Татуировката на Шадо е дървото на живота, която ѝ помага да фокусира психичните си сили. И т.н. Всеки получава татуировка, която подсилва по някакъв начин определени умения или качества. Използват се от всички – независимо дали имат магически сили или не.

 Костадин Койчев-Kovak:

-В твоя сайт - https://haralanova.com/ читателите ти могат да се запознаят със света на Дивата магия. Ще открехнеш ли мъничко?

Яна Хараланова:

-Светът за моя изненада стана огромен. Базиран е на нашия съвременен свят, където обаче магия и технологии съжителстват в интересна амалгама. Свръхестествените същества са реални – директно си имаме работа с берсерк, змейове и самодиви. Човешките магове са малка част от населението, но заемат важно място в обществото. Имат си собствени структури, например Магьоснически съвет, свои закони. В повечето части на света магьосничеството е легално и се използва за обществени нужди. Например магове работят в полицията, в болниците, и в други обществени сфери.

Освен хора и магове, имаме така наречените „сенки“. Те не могат да правят магии, но имат силна чувствителност към магическото поле, могат да го „сканират“ и да извличат информация от това взаимодействие. Определени магически предмети и заклинания, както и татуировките, могат да се използват от всеки, без значение дали има магически умения или не.

Люба Добрева, която е главната героиня, е сянка. Тя е ловец на реликви в Отдел „Магически реликви“ и макар да има известни ограничения спрямо колегите си магове, тя е ценена заради уменията.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Кои са любимите ти митове и защо? Те имат ли нещо общо с „Дивата магия: Обетът“?

Яна Хараланова:

-Трудно ми е да си избера любима. Доста подробно съм запозната със Старогръцките митове и легенди най-вече поради факта, че се изучаваха в училище, а мой близък ми беше подарил книгата на Кун по темата.

В гимназията изчетох страшно много материали за различни митологии, включително митовете, които са вплетени в големите съвременни религии.

Нордическата митология ми е много на сърце, но може би източноазиатските са ми най-интересни. Много ми беше интересно да наблюдавам как в почти всяка митология има определени наративи, които се повтарят, макар с различни герои и подробности.

В „Дивата магия“ има намигване към тракийски ритуали и магически традиции, но като цяло доста отвлечено използвам митологията. Например използвам идеята за Световното дърво или Дървото на живота, като концепция и донякъде реално място в света. Имам застъпена идеята за Долната и Горната земя – съответно Мъртвината и Астрала.

Имам и доста езотерични препратки, материя, която също ми е интересна.

Магическата ми система е по-скоро заигравка с квантовата теория и възможността на героите магове да манипулират енергията, чрез което променят света по различни начини. Третия закон на Артър Кларк обобщава идеята ми: „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.“ За това не се изненадвайте, че в „Дивата магия“ има учени, които изучават магията и магическото поле.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Кой ти помогна да издадеш първия ти роман?

Яна Хараланова:

-Когато реших да започна да се самоизвам, на практика вече имах екип под ръка, само трябваше да се съгласят да работят по моите книги.

Редактор ми е Десислава Сивилова, която може би някои от вас познават като преводач от английски. С нея се запознахме покрай „Човешката библиотека“ и заедно минахме техния редакторски курс, чрез който открихме, че всъщност много добре си партнираме.

Коректор ми е Саша Александрова, която в моите очи е баш шефа на „Граматическата полиция“. С нея се запознах покрай писателските инициативи на Writecraft и покрай NaNoWrimo.

Само художничката си не познавах предварително, но вече я следях в Инстаграм и много харесвах работата ѝ. Корицата на „Обетът“ беше първата ѝ фентъзи корица, но за моя радост след това нарисува още много. По план тя ще рисува кориците и на останалите три книги.

 Костадин Койчев-Kovak:

-В трети брой на списание „Й“ се появява разказа ти Хриле. Един прекрасен твой разказ. Разкажи ни какво те вдъхнови за неговото написване?

Яна Хараланова:

-Не съм голям фен на хоръра, но този разказ е вдъхновен от разказа на Х. Ф. Лъвкрафт – „Сянка над Инсмут“, който прочетох преди повече от двайсет години в сборника „Дебнещият страх“ и за всички тези години потръпвам, щом се сетя за тази история.

Идеята я носех вероятно още от прочитането на разказа на Лъвкрафт, но я написах за Истории от някога, темата пасваше перфектно на идеята ми.

За сега е все още един от любимите ми разкази, които съм писала.

 Костадин Койчев-Kovak:

-В списание „Й“ се появяваш и като редактор, разкажи повече за тази твоя авантюра?

Яна Хараланова:

-Беше наистина интересно преживяване. Харесва ми да работя като редактор, харесваше ми още като студентка, когато бях редактор в студентския вестник. Разбира се, редактор на вестник е много различно от това да си редактор на художествени текстове, но определено наученото като журналист много ми помогна.

Включих се в екипа на „Й“ по покана на Диана Софрониева, която е създателката на списанието.

Бях редактор на три броя, след което стигнах до етап в живота си, в който се наложи да избирам измежду неща, които харесвам. Списанието падна жертва.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Аз се запознах с теб благодарение на Charity bar. Как научи за проекта и какво те подтикна да участваш със свои разкази? Разкажи в кои книги са поместени, те?

Яна Хараланова:

-За проекта научих чрез групата, в която се е зародила идеята. Вече бяха издали мисля две книги.

От много години съм активист в различни благотворителни каузи. В момента мога да подкрепям любимите си каузи само финансово. Charity Bar беше възможност да се включа и с време и личен труд.

В три от книгите участвам с разкази. С „Роклята на маковете“ в „ Нито една повече“, който е най-тежко изживяния мой разкз. В сборника „От пламък и омая“ участвам с „Горко на победените“, който е другия мой любим разказ, наравно с „Хриле“. Там също засягам тежки теми, но в същността си е чист романс (втори шанс). Третия мой разказ, който намери място в сборник на Charity Bar е „Одеялцето“, който е приказно забавен и може да го прочетете в сборника „27 истории с котки“.

За „Нито една повече“ се подвизавах и като редактор. За жалост по същите причини, по които се оттеглих от „Й“ се оттеглих и от редакторската работа за Charity Bar, но се надявам в някакъв момент, отново да се върна в тази си роля.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Какви стилове книги, филми, сериали предпочиташ и защо?

Яна Хараланова:

-Определено съм голям фен на повечето фантастични жанрове – фентъзи (с предпочитание към градското фентъзи), научна фантастика, киберпънк, (пост)апокалиптични истории. Обожавам също кримки, трилъри (особено ако са за профайлъри, които преследват серийни убийци), историческа фикция. Също обичам да чета съвременни романи.

Поради естеството на работата ми доста чета и в областта на психологията и литературата за самоусъвършенстване. Обаче втория тип не са ми много любими и ги чета повече заради клиентите си, за да съм в час и да мога да им препоръчвам четива при нужда.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Какво ти е мнението за съвременната българска литература? Имаш ли любими български писатели?

Яна Хараланова:

-Смятам, че имаме великолепни писатели в цялата жанрова палитра. Ще ми се само издателите да им отдаваха повече внимание, защото го заслужават.

Харесвам Вежинов, който вече споменах, Блага Димитрова. От съвременните – Невена Митрополитска, Емил Минчев, Галин Никифоров. Това са все автори, от които съм чела повече от една книга и всичко ми е харесало.

 

Костадин Койчев-Kovak:

-Кои от чуждестранните автори харесваш? И обичаш ли да си открадваш по нещичко от тях?

Яна Хараланова:

-Когато порасна искам да пиша като Робин Хоб и Илона Андрюз!

Със сигурност любимите ми автори ме вдъхновяват и съзнателно или не, взимам по нещо от тях като идеи и стил.

Други любими са ми Виктория Шуаб, Джей Кристоф, Ева Уртури, Маркъс Зюсък, Дейвид Брин, Таня Хъф, Херман Хесе.

 Костадин Койчев-Kovak:

-Пожелай нещо на твоите читатели?

Яна Хараланова:

-Не се страхувайте да творите! Изкуството е важно за всеки от нас и не е нужно да го създавате професионално или да го правите добре. Забавлявайте се, себеизразявайте се, излейте болките и радостите си чрез изкуството. Без него животът е убийствено скучен!

Костадин Койчев-Kovak:

-Благодарим ти, Яна, и успех с бъдещите книги!