Скъпи приятели, читатели и клиенти на „Прекрасен дом“,
Честита Нова година! Нека 2025-а ви донесе
мир в душите, любов и състрадание в сърцата, както и крепко здраве за вашето
тяло и дух.
Имаме удоволствието да започнем новата
година с едно вълнуващо интервю, в което ви представяме забележителната
писателка Мариела Нанкова – Мъри. Нейната неугасима любов към приказките е
вдъхновение за мнозина, а детската приказка –„Готвачът и магьосника“ – ни
отвежда в свят, изпълнен с магия, въображение и даже една, две рецепти.
Интересното е, че тази книга не е проект
на въображението на Мариела. „Готвачът и магьосника“ е написана от нейния син
– пример за това как творчеството може да свързва поколенията и да създава
магия, която докосва сърцата на читателите.
Разберете повече за вдъхновението зад тази
уникална книга и за пътя на Мариела в нашето специално интервю взето от
Костадин Койчев-Kovak.
Костадин Койчев-Kovak:
- Здравей Мъри, как изкарахте коледните и новогодишните празници?
Мариела Нанкова -Мъри:
- В семейна атмосфера, с много смях и
трупайки спомени.
Костадин Койчев-Kovak:
- Ти си археолог по образование, но и
писането много добре ти се отдава. Разкажи ни какво ти даде археологията и
какво ти взе? Кога написа първия си разказ и какво те провокира да пропишеш?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Според Агата Кристи, чийто съпруг е
бил археолог, това са детективите на миналото. Погледнато така, това прави
професията да изглежда привлекателна, като приключение от книга. Аз му се
насладих точно като такова. Но всъщност това, което взех от археологията е
познанието за нравите, за развитието ни като хора, как се влияем и как
устояваме. Научих се да уча, да анализирам и да изграждам тези, което пък в
писането ми помага да създавам светове, народи, ситуации, т.е. история. Не
смятам, че нещо ми е отнето. Струваше си цялото време, което ѝ отделих.
От скоро пиша разказки, от 2022.
Първоначално пишех и още пиша приказки. Винаги съм ги обичала. Дори историята я
виждах като една обширна приказка.
Костадин Койчев-Kovak:
- Разкажи ни за „Готвача и магьосника“?
Тази класическа, по твоите думи, приказка е написана от теб, с помощта на..?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Класическа в смисъл на изграждане на
историята. Имаме главен герой, който се изправя пред изпитание, напуска зоната
си на комфорт, предприема действия, които го променят и успял да победи себе си
и препятствията пред него, той се завръща като победител, с послание за
читателя. По-интересното е, че този класически композиционен метод бе създаден
от петгодишно дете, което сякаш знаеше, че така се прави.
Приказката само е написана от мен, защото авторът по това време не знаеше да пише. Той разказваше, а аз поставях думите му на листа. Т.к. беше тъкмо навършил пет мисълта му постоянно сменяше посоката, но това не ме спря. Наредих нещата хронологически и там, където нещо липсваше или не ставаше ясно, аз го питах, без да го насочвам. Имаше някои елементи, които той самият не виждаше за важни и започваше той да ме пита защо се интересувам. Така в разговори запълнихме всички празнини и историята придоби завършен вид.
Костадин Койчев-Kovak:
- Кой ти помогна да издадеш тази книжка?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Самофинансиран проект, в който се включи
семейството ми. След като синът ми разказа историята, аз я написах, сестра ми и
негова кръстница създаде илюстрациите за нея. Избрахме те да са рисувани с
молив, за да се отличават от останалите на пазара. Близка приятелка, която
също е автор, направи редакцията. Оформлението е мое, но в крайна сметка имаше
някои промени от страна на печатницата.
Костадин Койчев-Kovak:
- Какъв е днес Тома? Пише ли или е поел
по друг път?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Тома си остана ориентиран към книгите, но
под друга форма. В момента учи актьорско майсторство и дублаж. Но освен
„Готвача и магьосника“ той създаде още две истории, които за съжаление не успях
да издам, но никога не е късно.
Костадин Койчев-Kovak:
- Твои разкази попадат в сборници на
Чарити бар, как научи за проекта?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Попаднах в групата на Strangelings от
самото ѝ създаване и следях идеите на администраторите. Решавах в коя да
участвам и в коя не, но си признавам, че не се чувствах достатъчно добра да
пиша за сборниците. Благодаря на Теодора Николаева, която хареса котешките ми
истории и ги включи в този прекрасен проект в помощ на бездомните котета.
- Разкажи ни за твоето творчество, какво
обичаш да пишеш и да очакваме ли нещо в бъдеще от теб?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Обичам приказките и няма да спра да пиша за децата. Харесва ми да пиша разкази в жанра на ужаса и мистиката и работя по книга с цикъл от такива разкази. Освен това довършвам един фентъзи роман, за young adult аудиторията и вече съм структурирала други два за възрастни. Надявам се всички те да могат да достигнат до читатели.
Костадин Койчев-Kovak:
- Какво мислиш за съвременната българска
литература? Има ли български автори днес, който те впечатляват и харесваш да
четеш?
Мариела Нанкова -Мъри:
- До преди няколко години нямаше да
мога да кажа това, което ще кажа сега. Имаме страхотни автори. Прескочихме
прага на скучноватото писане по шаблон и вече може да се сравняваме с големите
западни имена. Пожелавам на всички тези хора светло бъдеще. Не крия, че моят
фаворит е Емил Минчев. Стилът му ми носи истинско удоволствие от четенето.
Костадин Койчев-Kovak:
- Какво липсва на българската литература
според теб, днес?
Мариела Нанкова -Мъри:
- От страна на пишещите вече имаме
всичко, което може да им помогне да се развиват, да представят нещата си, да се
срещнат с читатели, стига да не искат да печелят от това, а просто да споделят
творбите си. Липсват ни литературни агенти, коректни издатели, достойно
заплащане и въобще възможност да наречеш писателската си дейност професия.
Малко хора могат да се издържат като професионални писатели, но това се отнася
и за доста други професии в България.
Костадин Койчев-Kovak:
- Чуждата литература влияе ли ти? Кой автор най-много ти е повлиял и защо?
Мариела Нанкова -Мъри:
- Не само, че ми влияе, но си мисля,
че тя ме е оформила. Двама автори мога да посоча като провокатори да искам да пиша и то още от
детска възраст. Това са Едуард Успенски и Михаил Енде. „Надолу по вълшебната река“
и „Приказка без край“ си остават моите любими книги, а техните автори – първите
ми учители в писането.
Костадин Койчев-Kovak:
- И последно кажи нещо на твоите читатели?
Мариела Нанкова -Мъри:
Четете, научете и хората около вас да
обичат четенето. Пишете, ако знаете, че има какво да кажете, да предадете като
опит и знание или просто искате фантазиите ви да оживеят. И най-важно живейте,
за да трупате опит и истории, които да изпълнят спомените ви.
Костадин Койчев-Kovak:
- Благодарим ти от сърце, и не спирай да твориш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар