Интервю с Дора Нонинска от Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

 

Здравейте,

 Този петък ще продължим традицията си и с гордост ще ви представим една изключителна българска писателка. Тя не просто пише, а разказва впечатляващи истории. Сега искам да ви поканя да се запознаете с едно интервю по имейл с Дора Нониска, авторката на „По следите на демона“ – роман, който е истинско явление в българската хорър литература.

 Костадин Койчев – Kovak: Здравейте госпожо Нонинска. Първо искам да благодаря, че отделихте от времето си за нашите въпроси от e-mail. Като за начало искам да попитам как минава един ваш ден? Вие сте инженер по жп-транспорта, по образование, практикувате ли професията си?

Дора Нонинска: Здравейте, господин Койчев на Вас и на всички читатели. Благодаря за предоставената ми възможност да бъда Ваш гост. Да, аз съм инженер по образование и работя в сферата на жп–транспорта. Моят ден е динамичен  - една значителна част от него преминава в работа; грижа се и за двете ми деца, лавирам между личното време и задълженията, които имам като изпълняващ длъжността председател на Конфедерация на Българските Писатели, клон Враца. Винаги намирам време и за любимото ми занимание – литературата.

 

Костадин Койчев – Kovak: Какво привлече един инженер към литературата? Кога осъзнахте, че писанието ви се отдава?

Дора Нонинска:  Аз пиша от девет годишна. Литературата винаги е била мое любимо занимание. Обожавам да пиша разкази, да измислям нестандартни истории, които вълнуват. Смятам, че всеки един от нас има нужда от чудеса в живота си. Старая се чрез творчеството си да пробудя у всеки желанието да открие онази искрица в себе си, която да го накара да намери своето призвание.

Костадин Койчев – Kovak:  Първата ви книга „Сезони на разбуждане” е сборник с 33 разкази-импресии, посветени на най-човешките теми: семейството, любовта, майчинството, раздялата, надеждата. Но тази година се появява коренно различен роман – „По следите на демона“. Как се стигна до него?

Дора Нонинска:  Всъщност книгата, която написах първо беше „ПО СЛЕДИТЕ НА ДЕМОНА”. Чак по-късно започнах да събирам кратките си импресии  за сборника „СЕЗОНИ НА РАЗБУЖДАНЕ”. „ПО СЛЕДИТЕ НА ДЕМОНА” имаше нужда от повече време, за да добия вътрешната увереност и да я покажа пред читателите. В тази връзка, искам да благодаря на редактора и голям мой приятел Цветан Дочев – Дедо Скръц. Той бе човекът, който помогна на мен като творец и на моя проект да види бял свят.

Костадин Койчев – Kovak:  Спомняте ли си кога научихте за истинската история, по която е написан романа? Каква беше първата ви реакция?

Дора Нонинска:  Случая, по който е създадена книгата е този на Кристофър Уотс, който в утрото на 13 август 2018 година убива съпругата си, бременна в шести месец и двете си дъщери на три и на четири години. За този случай разбрах от документален филм зимата на 2019 година. Бях потресена от жестокостта на един мъж и баща, който до този момент не е проявявал никакви признаци на насилие спрямо семейството си. Замислих се за демоните, които крие всеки един от нас дълбоко в душата си. Какво би се случило, ако ги освободим? Какво причиняваме на децата си волно или неволно? Какво би се случило с дете, което е станало жертва на домашно насилие? Какви белези носи всеки един от нас в душата си?

Костадин Койчев – Kovak:  Действието на първия ви роман се развива в Щатите, бихте ли го превели на английски?

Дора Нонинска:  Макар действието да се развива в щатите, той засяга общочовешки ценности, които правят романа подходящ и за българската аудитория. Бих могла да го преведа на английски. Минавала ми е такава мисъл неколкократно. Може би един ден и това ще се случи.

Костадин Койчев – Kovak:  Разкажете по нещо за екипа, с който работихте по „По следите на демона“? Редактора, оформителя на корицата…

Дора Нонинска:  Ще започна с редактора на книгата ми. Това е Цветан Дочев – Дедо Скръц. Той е писател, създава хумористични и нехумористични кратки творби. Твори в сферата на кулинарията и е широко скроена и интересна личност. За мен бе чест да работя с него. Корицата има интересна история. Има картина, нарисувана като първи вариант за корица. След това поради технически проблеми решихме, че ще направим друг вариант на компютър. В тази задача ми помогна госпожа Любомира Петрова, управител на издателство ИниИно. Тя успя да даде живот на една картина, която аз само си представях. Благодаря за търпението, всеотдайността и неуморната работа, както на нея, така и на художника, създал първия вариант - Анелия Цветкова.

Костадин Койчев – Kovak:  В интервюто ви по БНР споменавате, че работите по бъдеща книга, бихте ли споделили нещо повече за нея?

Дора Нонинска:  Това е един проект, на който аз много държа. Вдъхновен е от много скъп за мен човек, който за сега ще оставя в тайна. Романът ще бъде от две части. Първо ще излезе самата книга, а след това и предисторията към нея. Разказва се за самодиви или така наречените юди. Действието се развива изцяло в България, по–точно в Пиринска Македония. Сюжетът е интересен и много заплетен. За сега останалото ще запазя в тайна. Иначе през 2025 година ще излиза нов сборник с разкази, който в момента подготвям.

Костадин Койчев – Kovak:  Какво мислите за съвременната българска литература? Имате ли любими съвременни български автори?

Дора Нонинска:  В България има много добри автори. Аз с всеки изминал ден откривам нови и нови таланти, с които бихме могли да се гордеем. Любим български автор ми е Виктория Бешлийска. Възхищавам се и на автори като прекрасната Людмила Данова, Елиса Хес и Гергана Христова – Веселинова.

Костадин Койчев – Kovak:  А любими международни писатели?

Дора Нонинска:  Любим международен писател ми е Краля Стивън Кинг. Чета негови книги от малка. Мисля че той е явление в съвременната литература. Харесвам и Халед Хосейни. Неговите книги дълбоко ме трогнаха с чисто човешките си образи. „НА ИЗТОК ОТ РАЯ” на Джон Стайнбек бе книга, която остави дълбок отпечатък в съзнанието ми.

Костадин Койчев – Kovak:  За последен въпрос има ли нещо, което искате да споделите с почитателите си, а аз не съм попитал?

Дора Нонинска:  Искам да завърша това интервю с откъс от моя разказ „ОРАНЖЕВАТА РОЗА”, който ще може да прочетете в новия ми сборник:

„Лора извади книгата, отвори я и вътре видя цветето – красива оранжева роза, която листите бяха съхранили във времето. Сърцето ѝ се стопли и тя се усмихна през сълзи. Обеща си от този ден нататък да бъде силна в памет на хората, които някога я обичаха.”

Нека всички ние бъдем силни в памет на онези, които вече не са между нас, но са ни обичали безрезервно.

Костадин Койчев – Kovak: Благодаря ви!