Здравейте, скъпи читатели! И отново е петък вечер – време за вдъхновение и срещи с личности, които оставят незаличим следа в съвременната българска литературата. Днес имам честта и удоволствието да ви представя Минка Параскевова.
Тя не само че умело плете словесни картини, но и с изключителна прецизност и чувствителност предава и адаптира чуждестранни литературни произведения, правейки ги достъпни за българската аудитория.
Разказите й се открояват с уникален стил, проницателен поглед и дълбоки емоции, което я прави не само писателка, но и разказвач на човешките преживявания.
Ето и самото интервю по e-mail:
Костадин Койчев-Kovak:
- Здравей, надявам се да нямаш нищо против да си говорим на „Ти“? Ти имаш много интересна биография, живяла си дълги години в чужбина, би ли ни разказала за този период? Днес къде си се установила, и как минава един твой ден?
Минка Параскевова:
- Здравей! Да, по стечение на обстоятелствата живях в Ирландия и Великобритания цели дванадесет години. Там ме заведе силният ми интерес към келтите и келтската култура. Имам едно свое виждане, че човек пътува там, където преди е стъпвал и е бил част от дадена култура в свои предишни посещения на земята. В момента се намирам в един многолик централен квартал на София, който в миналото е бил известен като „еврейският квартал”. А още дълги години преди това, на територията му е бил най-известният пазар за коне. Често стоя пред екран, но не пиша. Обучавам хора в България и Румъния и съм част от една международна културна институция.
Костадин Койчев-Kovak:
- Във Великобритания изследваш адаптациите на класически пиеси на шотландската национална поетеса и писателка Лиз Лоххед. Защо точно нея, какво те привлече в тази личност?
Минка Параскевова:
- Срещнах я на живо на Фестивал на Книгата в Единбург през лятото, когато бях част от курс по творческо писане в Единбургския университет. Грабна ме нейната магичност. Беше оставила дълбок отпечатък у мен, защото години по-късно, след като завърших магистратура по Европейски театър, реших да се фокусирам върху драматичното й творчество. Спечелих пълна стипендия, за да напиша докторската си теза. Иронията е, че понеже използвах твърде учтив език тя ми отказа лична среща. Тук е нужно да отворя една скоба. Твърде учтивият английски език се счита от шотландците за черта на англичаните. Просто е било нужно да се държа по-непринудено. Човек чрез опит най-често научава разни културни особености. В Единбург се запознах и с българската писателка Капка Касабова. Изключително жив и интересен човек е тя. Но си има и своите демони. Опознах я отблизо, защото бяхме съквартиранти и тя ми помогна много да продължа по своя път като изследовател и творец.
Костадин Койчев-Kovak:
- Завършила си Английска филология и математика? Как един математик пише толкова прекрасни разкази? Разкажи ни за твоя творчески път? От наградения разказ в конкурса „Витошко лале“ – „Спомен“, до днес?
Минка Параскевова:
- Както Луис Карол пише приключенията на Алиса. Професията не е определяща за това какви писателски умения притежава даден автор. Написах „първия” си и единствен роман, когато бях на цели осем години. Беше пълно копие на стила и сюжетите на Агата Кристи, която обожавах. Но това не беше важно. Важното беше, че прекарах пътуването си по река Дунав с метеор от Видин до Силистра напълно потънала в един друг свят, който бях сътворила лично аз. Оттогава търся това усещане за лекота и творчество, но все още не съм го открила. Затова пиша. Дълго време събирах кураж да публикувам, защото робувах на идеята за идеална или съвършена книга. А такава не съществува. Както и не съществува идеален или съвършен автор. И слава Богу!
Костадин Койчев-Kovak:
- Кога осъзна, че си готова да издадеш първия си сборник с разкази – „Разкази за жени“? Разкажи ни за него? Кой ти помогна?
Минка Параскевова:
- Сборникът „Разкази за жени” се роди след като се завърнах в България. Реших да изследвам собствените си творби и установих, че през тях минава една постоянна нишка, тази за женското начало и нейните прояви. Така се роди идеята за сборника. Той ми е много скъп, но е и много незрял и нешлифован като текст. Замислям да подготвя негово второ допълнено издание с нови разкази.
Костадин Койчев-Kovak:
- „Коледа на колела“ е различен сборник, той съдържа кратки пътеписи? Разкажи ни какво те провокира да ги напишеш?
Минка Параскевова:
- „Коледа на колела” се появи почти на шега. Споделях разни спомени по коледно време и една от моите познати ме провокира с идеята да издам книга. Много хора ме подкрепиха и издадох едно бутиково издание, което продадох в рамките на един месец точно преди Коледа. За успеха имат пръст и Ива и Дани от издателство „Многоточие”, които създадоха една много красива корица и ми съдействаха за цялостното издаване.
Костадин Койчев-Kovak:
- „Историите на Вики и мама” звучи много лично? Ще ни разведеш ли из последния ти сборник с разкази?
Минка Параскевова:
- Тази малка детска книжка се роди съвместно със сина ми. Това е единственото лично нещо в него. Вдъхнових се да разказвам истории за животни, защото Вики, както и аз, много обича животни. Това ме накара да се ровя из разни източници и да създавам персонажи и истории. Водещата тема е, че всеки главен герой не може да прави нещо, което е основна характеристика за вида му – например кенгуруто не може да подскача, рибата не може да плува и т.н. И понеже исках книгата не само да е забавна, но и да е опознавателна, оставих всеки герой да се движи в собствената си среда. Помня, че доста трудно ми беше да напиша историята за лъва, защото в африканската земя има такава жестока хранителна верига, че който и с когото да срещнеш, все някой ще се превърне в храна за другия. Но всичко накрая си дойде на мястото.
Костадин Койчев-Kovak:
- Всички, които интервюирам питам за съвременната българска литература, какво е твоето мнение? Харесваш някой съвременен български писател или писателка?
Минка Параскевова:
- За съжаление, не следя нито един български автор. Отраснала съм с литературата на нашите класици като Радичков и Йовков и сатирата на Ивайло Петров и Радой Ралин. В момента чета един опит за биография на Кърт Вонегът и я намирам за страшно актуална. Например, в нея младите смятат мисленето за ужасно болезнен процес и когато авторът ги моли да назоват имената на две исторически личности, отговора, който получава е „Христос и Дядо Коледа”.
Костадин Койчев-Kovak:
- Още преди да се запознаем, покрай проекта ми да разпространявам български автори бях чел един много интересен твой разказ – „Островът на изоставените“. Понеже, много го харесвам, би ли споделила как се вдъхнови за тази история?
Минка Параскевова:
- Този разказ се роди в една писателска игра, която се организираше от екипа на ЛитДизайн. Всеки победител задаваше тема за следващото предизвикателство. Не си спомням кой зададе темата, но разказът се изля сам. Не знам от колко време съм носила идеята у себе си, но се радвам, че намери път да излезе на бял свят. В днешно време хората са изключително обременени, не само от количествата физически отпадъци, но и от тежестта на множество емоционални, мисловни и душевни такива. Тези „изоставени” или по-често забравени неща не са напълно изчезнали и те ни напомнят за себе си по един или друг начин. Единственият начин да се освободим от тях е като се сетим за тях и им благодарим. В общи линии, това бе основната идея за сюжета.
Костадин Койчев-Kovak:
- И накрая кажи какво би споделила с твоите читатели, което аз не съм се сетил да питам? Или може да им пожелаеш нещо?
Минка Параскевова:
- Първо искам да благодаря сърдечно на екипа на „Прекрасен дом”, че подават ръка на съвременните български творци и в частност за това интервю. На всички читатели, не само на моите, бих искала да пожелая да се срещат с все повече качествени български текстове и да не престават да рафинират читателския си вкус и да изпитват наслада от четенето.
Костадин Койчев-Kovak:
-Благодарим за отделеното време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар