В петъчната вечер Ви представяме едно по-различно интервю, което ще ни потопи в някои от най-наболелите теми на съвременното българско общество. Ще поговорим за предизвикателствата пред българската култура и защо един толкова значим и вдъхновяващ литературен проект като „Писмо-Четмо“ остава без подкрепа от държавата, въпреки скромния му бюджет.
Ще разгледаме състоянието на българската литературна общност и как тя изглежда през погледа на нашия гост – младия психолог и писател Димитър Драганов. Освен това, ще обсъдим и двете му последни книги – „Когато нямаше никого“ и „Красивото чудовище“.
Ето интервюто по e-mail с психолога - поет Димитър Драганов:
Костадин
Койчев - Kovak:
- Здравейте, господин Драганов, благодаря Ви,
че се съгласихте на това интервю. Вие сте
психолог? Как минава
денят на един млад психолог? Разкажи ни за себе си?
Димитър Драганов:
- Здравейте! Аз също сърдечно Ви благодаря
за предложението да реализираме това
интервю! Старая се добре
да планирам дните си, които преминават в работна дейност, след която се
фокусирам върху полагане на усилия за надграждане на някой мой творчески
проект, който съм започнал да реализирам. Обичам да подреждам дейностите в
дните си по график, като винаги си оставям пространство, което ми позволява да
знам, че някоя от дейностите може да не бъде изпълнена поради различни причини
или да премине за осъществяване през друг ден. Старая се да съм подреден в
различните сфери на живота си – работа, семейство, здраве, любов, както и др.,
защото знам, че в цялостен план подредеността е носител на душевен баланс.
Костадин Койчев - Kovak:
-
Вашият творчески път започва с поезия, как
и кога написахте своя първи стих?
Димитър Драганов:
- Моят творчески път
започна с писането на поезия преди повече от десетилетие. Първото ми
стихотворение беше посветено на любовта, като наскоро отново обърнах погледа си
към него, за да си припомня откъде съм тръгнал. Винаги съм усещал, че силата на
словото живее в мен, и просто очаквах времената, в които ще започна да я
изразявам и предавам на другите. Добри и интересни години бяха! Чувствам се
щастлив, че пътят ми се пресече с този на римуваното слово!
Костадин Койчев - Kovak:
- Завършвате бакалавър „психология“ във Великотърновския университет през 2022 г., а година по-късно и магистър „социална психология“. А днес вече имаш два научни труда под формата на книги, разкажи ни първо как се стигна до „Когато нямаше никого“?
Димитър Драганов:
- Точно така – завърших бакалавър
психология във Великотърновския университет през 2022 г., а през 2023 г.
завърших магистър „социална психология“, като по време на магистърското си
следване успях да работя известно време като психолог в Общностен център за
деца и родители „Царевград“ с деца от 0 до 7 г., които имаха различни
увреждания. Именно през 2023 година преминах през нелек личен емоционален етап
на болка и прозрения, който реших да опиша впоследствие в книга. По този начин
на бял свят се роди „Красивото чудовище“ – едно художествено произведение, в което
говоря открито за върволица от тежки трудности в живота, които могат да ни
застигнат във всеки един етап от него. Невинаги можем да бъдем подготвени за
ударите на битието и понякога единственото, което можем да направим, е да се
опитаме да извлечем позитивите от негативите и да продължим напред.
В книгата си „Когато нямаше никого“ казвам, че когато няма никого, винаги имаме
себе си. Убедих се и продължавам да се убеждавам, че това наистина е така.
Осъзнах това точно в тези трудни моменти през 2023 година, които вече са зад
гърби ми, но те ме изградиха като още по-силна и още по-уверена личност. Всеки,
който желае да се сдобие с книгата ми „Когато нямаше никого“, разгръщайки
нейните страници, ще може да се доближи до описани и структурирани насоки под
психологическа форма за това как да преодолеем успешно тъмнината на собствената
си душа и да изплуваме обратно към света на светлината.
Костадин Койчев - Kovak:
- Последната Ви книга - „Красивото чудовище“, разглеждате „нарцисизма“, или по-скоро „нарцистичното личностово разстройство“. Един сериозен проблем в нашето общество! Ще ни разкажете ли малко по-подробно за този проблем?
- Проблемът
с нарцисизма, нарцистичното личностово разстройство и с ред други
психопатологични отклонения в нашето общество има толкова огромни мащаби, за
които изобщо не се говори – факт, който никога не съм разбирал и няма да мога
да разбера като човек и като психолог. Пред себе си имаме поставена съществена
дилема за приемане и разрешаване, а не правим нищо по въпроса, освен да
констатираме с абсурдна тъга поредния случай на жена, убита в условия на
домашно насилие, или на такава, която е останала жива, но е претърпяла зверско
душевно и физическо издевателство, осакатяващо я доживот. Мисълта ми е, че тези
проблеми не са изговорени в реалните им измерения, и това, на което ставаме
свидетели, е точно това, за което не говорим, а предпочитаме да си затворим
удобно очите и ушите за неговото съществуване.
„Красивото чудовище“ е една книга, в която се опитах да разкрия специфичните
особености на следното душевно колебателно състояние, което описах през първо
лице – форма за разказване, която се оказа много любипитна за читателите, предоставящи
ми различни обратни връзки по посока на прочетеното. В тази своя пета книга
говоря за нарцисизма и го описвам под художествена форма, движейки се по рамката
на установените научни граници, които са постулирани за него. Реших, че това
може да бъде моят принос в осъзнаването на нарцистичното личностово
разстройство.
Костадин Койчев - Kovak:
- Подготвяте ли нещо ново? Имате ли някой проект, за който искате да споделите?
Димитър Драганов:
- Благодаря
Ви за чудесния въпрос, на който ще отговоря съвсем искрено, защото смятам, че
така би следвало да действам. Отговорът ми е „не“. Моята цел към настоящия етап
по-скоро е да се отдръпна от художествената сфера, защото се чувствам безкрайно
разочарован, предаден и изоставен от поведението на Министерството на културата
и редица други институции на „духа“, които повече от година с една дама от град
Пловдив се опитваме да убедим, че си струва да реализираме един светъл
литературен проект, за който се нуждаехме от финансиране. Този проект е
разписан и готов за реализиране, това е художествена дейност за младите хора,
но никой не иска да я подкрепи, защото в България културата е смачкана,
унищожена и презирана от всички страни. Не е и само този проект – редица други
наши проекти биват неглижирани, и не само наши. Но после имаме дързостта да
умуваме за насилието в моловете...
Отговорът на институциите, за които говоря, беше „не“, с което, освен че ме
разочароваха и преумориха емоционално, ме и принудиха сериозно да се замисля
дали това, което правя, дали това, че издавам книги и ги споделям, изобщо има
смисъл, тъй като насрещна подкрепа досега не съществува. В контекста на Вашия
въпрос мога да отбележа, че в България намерението да подготвим нещо ново, намерението
да преиздадем нещо старо винаги намира съществен отпор именно от институциите,
които би трябвало да ни подкрепят. Те не са до нас, а против нас! Комуникирах с
над 200 места, сред които и Министерството на културата, различни културни
Фондации, както и частни бизнеси, откъдето търсихме спонсориране, но тяхното
отношение бе като да се опитват да премахнат от вниманието си някакви
безсмислени усилия, които ненужно ще ги ангажират. Не съм сигурен, че някой от
служителите в следните „институции на духа“ се поинтересува, че лично със свои
средства създадох културна институция, която очакваше да бъде подкрепена, но
всичко се срина поради липсата на подкрепа, която трябва да бъде дадена от
държавата към народа! За тях, медийно манифестираните „стожери на духа“, може
би усилията ни са безсмислени, защото се опитваме да направим положителна
промяна на обществото, в което живеем, промяна, която, както изглежда, е повече
от нежелана, но ние жертвахме от личното си време, за да се опитаме да случим
проект, който има немалка стойност. Никой не ни попита как се чувстваме накрая
– нещо, за което и никой не е длъжен, но си дадох сметка, че в България култура
няма, и реших да се отдръпна, за да запазя себе си, собственото си здраве,
което започна да се разрушава от работната преумора, за която не бях
възнаграден с абсолютно нищо, както и се насочих към още повече лична тишина,
мир и спокойствие. Не си струва никой да се коства за това общество. Нещо,
което много други автори направиха, омерзени и унищожени от поведението на
„институциите на духа“, които би следвало да ни подкрепят и да ни помагат да
осъществяваме проектите, които имаме.
Изглежда, че никога не са го правили.
Костадин Койчев - Kovak:
- Обърнахте ли се към някоя от големите медии за подкрепа? Поне да разгласят случилото се?
Димитър Драганов:
- Тук
е моментът да посоча пунктуално, че се обърнах към абсолютно всички големи
медии в страната, към които насочих молбата си да разгласят новината (която им
бях изпратил предварително написана от моя страна, защото знаех, че те никога
няма да се ангажират да ни вземат интервю или да напишат своя статия – факт,
продиктуван от многогодишния ми досег до медийната ефер, довел ме до следното
знание) за съществуването на нашия литературен проект. Тук добавям с откровено
поставена на сърцето ръка и водещите БНТ, БТВ и Нова. Те не съдействаха и не
разпространиха новината. Нима ние не ги търсихме десетки пъти и не направихме
всичко по силите си да разпространим периметъра на своето дело? Така и не
посочиха причините да откажат. Обърнах се и лично към работещи журналисти във
всяка една от посочените медии, като част от тях ми отговориха, че отказват да
разпространят новината за литературния проект в Пловдив, без да посочат каквито
и да е качествени аргументи защо. Защо? Тук е тъжният момент да споделя, че
никоя медия не си прави труда да отразява културни новини във връзка с
дейността на някой автор, който не е толкова прочут, както обикновените имена,
които се ширят в общественото пространство и оформят облика на българската
мисъл, сякаш само те са квалитетни представители на интелигенцията. Сам
действах денонощно в рамките на година и половина като PR, но въпреки това усилията ми, както
и тези на моя партньор в проекта, не успяха да дадат успешния краен резултат,
към който се бяхме насочили. Не можеш да пребориш държава, която не позволява
на светлите дела да се раждат.
Знаете ли – тук най-тъжното е, че за тази година и половина, в която
комуникирах както с политици, така и със стотици медии, осъзнах ярко, че
опростачването на нацията е преднамерена държавна политика, която към момента
систематично се прилага и действа безотказно. Точно тя ме преумори и изтощи до
такава степен, че вече разумно пожелах да се отдръпна от художествената сфера,
защото, когато нямаш подкрепата от държавата, не можеш да постигнеш по-широк
периметър на проекта си. А подкрепата от държавата беше задължителна за
оказване, като се има предвид колко изоставени са всички културни творци. Въпреки
това съм доволен, че заедно с партньора ми дръзнахме да се изправим срещу цял бюрократичен
апарат, дори и това да прозвучи нескромно на някого. Уви – както винаги,
държавата беше там и утвърди заключението, че умните хора, които желаят да
променят нещо в позитивна насока със знание, а не с деструктивна сила, са
крайно нежелани и тотално пренебрегнати на територията, наречена България.
Мисля, че няма смисъл да ви говоря за емоционалното насилие, на което бяхме
подложени. Ето, аз съм тук, пред Вас, млад 25-годишен мъж, който за година и
половина е обиколил всички възможни места, за да осъществи заедно със свой
партньор литературен проект в името на подпомагането на останалите творци. Ето,
аз желая да бъда добър пример, но насреща си получавам изоставяне и вменяване
на вина, че действам в сферата на литературата. Как после изобщо медиите имат
наглостта да говорят за насилието по моловете? То е възможно най-естественият
резултат, възникнал след неглижирането на опитите да бъде прекъснато със
слово...
Не мога да благодаря на медиите...
Костадин
Койчев - Kovak:
- Разкажи ни за вашия
проект? Каква сума Ви трябва? И има ли още шанс да се реализира, ако някой ви
подкрепи финансово? Как евентуални дарители могат да се свържат с Вас?
Нека всеки, който желае, си направи труда да напише в Гугъл – Литературенпроект „Писмо-Четмо“. Все пак има няколко публикувани статии, в които се говори
повече за него. Всеки, който желае, може да се запознае, с което искам да
провокирам полагане на старание от четящия тези редове.
Нуждаем се от 4-цифрена сума, която с лекота може да бъде поета или от
Министерството на културата, или от частен дарител. Търсим такива неспирно от
година, но така и не получихме положителен отговор. Проектът може да се
реализира, ако някой реши да го подкрепи, а евентуалните дарители могат да се
свържат с нас на фейсбук страницата на проекта, която е следната:
https://www.facebook.com/profile.php?id=61554997196360
Костадин Койчев - Kovak:
- Четете ли българска
художествена литература? Какво Ви е мнението за новото поколение български
автори?
Димитър Драганов:
- Чета
българска художествена литература и имам пряк поглед над творчеството на новото
поколение български автори. Никога не съм се ангажирал да давам каквито и да е
оценки и мнения за нечие творчество, защото смятам, че ничие творчество не
трябва да бъде поставено в рамките на субективно възприемаемата оценка. Имам
пряк поглед и над специфичните особености на творческата литературна гилдия,
като намирам за редно да отделя няколко реда по-скоро за тях, защото те са част
от картината, която може тотално да ни обезсърчи.
В българската литературна гилдия цари атмосфера на хаос, завист, токсичен
нарцисизъм (желание някой да бъде повече чут като автор от другия, вместо да се
опита да помогне на своя брат по перо да достигне до повече хора), почти
несъществуваща междупоколенческа приемственост, както и огромно количество
злоба и агресия. Отново за тези неща не се говори по никакъв начин никъде. Дори
и да прозвучи нескромно от моя страна, изразявам следното свое мнение от
позицията си на автор, спечелил известно количество национални и международни
награди, които бързо ме запознаха с ярките особености на българската
народопсихология, както и добавиха още повече към причините да пожелая да се
отдръпна от това, което се нарича „българска културна сфера“. Тя е българска,
но вече значително се съмнявам доколко е „културна“. Мнението ми за новото
поколение български автори е, че трябва да си дават повече взаимна подкрепа, да
не бъдат разделени едни от други, да не се опитват да се издигнат над
постиженията на своя другар по перо, а да осъзнаят, че само сплотеността може
да ни поведе към съзиданието на нещо светло.
Костадин
Койчев - Kovak:
- За какво мечтае един поет-психолог?
Димитър Драганов:
- Това
мое интервю няма да бъде едно от най-позитивните, които съм давал, но такава е
реалността, в която живеем, и според мен трябва най-сетне да си отворим искрено
очите за нея и да се опитаме да я променим. Да ви призная честно – напоследък
съм свел до минимум мечтите си и съм усилил на максимум действията си, защото
знам, че мечти без действия са просто мисли в главата. Действам в насока
организиране на широко обществено говорене за особеностите на нарцисизма и
нарцистичното личностово разстройство, като за целта съм се свързал с други
институции в сферата на психологията, които, надявам се, ще откликнат на моя
апел за колаборация в името на това да помогнем на хората да разберат повече за
следното колебателно душевно състояние. Знаете ли – комуникирам с много души в
ежедневието си и не можете да си представите колко хора разкриват тежки разкази
за взаимодействие с нарцисисти, колко хора споделят на какво жестоко сексуално,
емоционално и физическо насилие са били подложено в своето детство, колко от
тях дори не са знаели, че съществува подобна дума „нарцисизъм“, поради което са
останали в неведение за това, което им се случва.
Затова моята цел е да помогна в тази насока.
Предстои да видим какво ще се случи.
Костадин Койчев - Kovak:
- Последен въпрос, бихте ли казали нещо на
нашите читатели?
Димитър Драганов:
- На читателите бих пожелал здраве, хармония и
удовлетворение в личен план! Бъдете любопитни и откровени! Не се страхувайте да
опитате и да сгрешите! Грешката е признак, че сме живи!
Четете стойностна литература и се образовайте!
Това е малка част по пътя към себепознанието и случването на положителната
промяна на времената, в които живеем.
Костадин
Койчев - Kovak:
- Благодарим за откровенното интервю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар