Интервю с Минка Параскевова на Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

  Здравейте, скъпи читатели! И отново е петък вечер – време за вдъхновение и срещи с личности, които оставят незаличим следа в съвременната българска литературата. Днес имам честта и удоволствието да ви представя  Минка Параскевова.

Тя не само че умело плете словесни картини, но и с изключителна прецизност и чувствителност предава и адаптира чуждестранни литературни произведения, правейки ги достъпни за българската аудитория.

 Разказите й се открояват с уникален стил, проницателен поглед и дълбоки емоции, което я прави не само писателка, но и разказвач на човешките преживявания.

 Ето и самото интервю по e-mail:

 Костадин Койчев-Kovak:

 - Здравей, надявам се да нямаш нищо против да си говорим на „Ти“? Ти имаш много интересна биография, живяла си дълги години в чужбина, би ли ни разказала за този период? Днес къде си се установила, и как минава един твой ден?

Минка Параскевова:

- Здравей! Да, по стечение на обстоятелствата живях в Ирландия и Великобритания цели дванадесет години. Там ме заведе силният ми интерес към келтите и келтската култура. Имам едно свое виждане, че човек пътува там, където преди е стъпвал и е бил част от дадена култура в свои предишни посещения на земята. В момента се намирам в един многолик централен квартал на София, който в миналото е бил известен като „еврейският квартал”. А още дълги години преди това, на територията му е бил най-известният пазар за коне. Често стоя пред екран, но не пиша. Обучавам хора в България и Румъния и съм част от една международна културна институция.

Костадин Койчев-Kovak:

 - Във Великобритания изследваш адаптациите на класически пиеси на шотландската национална поетеса и писателка Лиз Лоххед. Защо точно нея, какво те привлече в тази личност?

Минка Параскевова:

- Срещнах я  на живо на Фестивал на Книгата в Единбург през лятото, когато бях част от курс по творческо писане в Единбургския университет. Грабна ме нейната магичност. Беше оставила дълбок отпечатък у мен, защото години по-късно, след като завърших магистратура по Европейски театър, реших да се фокусирам върху драматичното й творчество.  Спечелих пълна стипендия, за да напиша докторската си теза. Иронията е, че понеже използвах твърде учтив език тя ми отказа лична среща. Тук е нужно да отворя една скоба. Твърде учтивият английски език се счита от шотландците за черта на англичаните. Просто е било нужно да се държа по-непринудено. Човек чрез опит най-често научава разни културни особености. В Единбург се запознах и с българската писателка Капка Касабова. Изключително жив и интересен човек е тя. Но си има и своите демони. Опознах я отблизо, защото бяхме съквартиранти и тя ми помогна много да продължа по своя път като изследовател и творец.

Костадин Койчев-Kovak:

 - Завършила си Английска филология и математика? Как един математик пише толкова прекрасни разкази? Разкажи ни за твоя творчески път? От наградения разказ в конкурса „Витошко лале“ – „Спомен“, до днес?

Минка Параскевова:

- Както Луис Карол пише приключенията на Алиса. Професията не е определяща за това какви писателски умения притежава даден автор. Написах „първия” си и единствен роман, когато бях на цели осем години. Беше пълно копие на стила и сюжетите на Агата Кристи, която обожавах. Но това не беше важно. Важното беше, че прекарах пътуването си по река Дунав с метеор от Видин до Силистра напълно потънала в един друг свят, който бях сътворила лично аз. Оттогава търся това усещане за лекота и творчество, но все още не съм го открила. Затова пиша. Дълго време събирах кураж да публикувам, защото робувах на идеята за идеална или съвършена книга. А такава не съществува. Както и не съществува идеален или съвършен автор. И слава Богу!    

Костадин Койчев-Kovak:

 - Кога осъзна, че си готова да издадеш първия си сборник с разкази – „Разкази за жени“? Разкажи ни за него? Кой ти помогна?

Минка Параскевова:

- Сборникът „Разкази за жени” се роди след като се завърнах в България. Реших да изследвам собствените си творби и установих, че през тях минава една постоянна нишка, тази за женското начало и нейните прояви. Така се роди идеята за сборника. Той ми е много скъп, но е и много незрял и нешлифован като текст. Замислям да подготвя негово второ допълнено издание с нови разкази.  

Костадин Койчев-Kovak:

 - „Коледа на колела“ е различен сборник, той съдържа кратки пътеписи? Разкажи ни какво те провокира да ги напишеш?

Минка Параскевова:

- „Коледа на колела” се появи почти на шега. Споделях разни спомени по коледно време и една от моите познати ме провокира с идеята да издам книга. Много хора ме подкрепиха и издадох едно бутиково издание, което продадох в рамките на един месец точно преди Коледа. За успеха имат пръст и Ива и Дани от издателство „Многоточие”, които създадоха една много красива корица и ми съдействаха за цялостното издаване.

Костадин Койчев-Kovak:

- „Историите на Вики и мама” звучи много лично? Ще ни разведеш ли из последния ти сборник с разкази?

Минка Параскевова:

- Тази малка детска книжка се роди съвместно със сина ми. Това е единственото лично нещо в него. Вдъхнових се да разказвам истории за животни, защото Вики, както и аз, много обича животни. Това ме накара да се ровя из разни източници и да създавам персонажи и истории. Водещата тема е, че всеки главен герой не може да прави нещо, което е основна характеристика за вида му – например кенгуруто не може да подскача, рибата не може да плува и т.н. И понеже исках книгата не само да е забавна, но и да е опознавателна, оставих всеки герой да се движи в собствената си среда. Помня, че доста трудно ми беше да напиша историята за лъва, защото в африканската земя има такава жестока хранителна верига, че който и с когото да срещнеш, все някой ще се превърне в храна за другия. Но всичко накрая си дойде на мястото.

Костадин Койчев-Kovak:

 - Всички, които интервюирам питам за съвременната българска литература, какво е твоето мнение? Харесваш някой съвременен български писател или писателка?

Минка Параскевова:

- За съжаление, не следя нито един български автор. Отраснала съм с литературата на нашите класици като Радичков и Йовков и сатирата на Ивайло Петров и Радой Ралин. В момента чета един опит за биография на Кърт Вонегът и я намирам за страшно актуална. Например, в нея младите смятат мисленето за ужасно болезнен процес и когато авторът ги моли да назоват имената на две исторически личности, отговора, който получава е „Христос и Дядо Коледа”.

Костадин Койчев-Kovak:

 - Още преди да се запознаем, покрай проекта ми да разпространявам български автори бях чел един много интересен твой разказ – „Островът на изоставените“. Понеже, много го харесвам, би ли споделила как се вдъхнови за тази история?

Минка Параскевова:

- Този разказ се роди в една писателска игра, която се организираше от екипа на ЛитДизайн. Всеки победител задаваше тема за следващото предизвикателство. Не си спомням кой зададе темата, но разказът се изля сам. Не знам от колко време съм носила идеята у себе си, но се радвам, че намери път да излезе на бял свят. В днешно време хората са изключително обременени, не само от количествата физически отпадъци, но и от тежестта на множество емоционални, мисловни и душевни такива. Тези „изоставени” или по-често забравени неща не са напълно изчезнали и те ни напомнят за себе си по един или друг начин. Единственият начин да се освободим от тях е като се сетим за тях и им благодарим. В общи линии, това бе основната идея за сюжета.

Костадин Койчев-Kovak:

- И накрая кажи какво би споделила с твоите читатели, което аз не съм се сетил да питам? Или може да им пожелаеш нещо?  

Минка Параскевова:

- Първо искам да благодаря сърдечно на екипа на „Прекрасен дом”, че подават ръка на съвременните български творци и в частност за това интервю. На всички читатели, не само на моите, бих искала да пожелая да се срещат с все повече качествени български текстове и да не престават да рафинират читателския си вкус и да изпитват наслада от четенето.

Костадин Койчев-Kovak:

 -Благодарим за отделеното време.

Интервю с Дора Нонинска от Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

 

Здравейте,

 Този петък ще продължим традицията си и с гордост ще ви представим една изключителна българска писателка. Тя не просто пише, а разказва впечатляващи истории. Сега искам да ви поканя да се запознаете с едно интервю по имейл с Дора Нониска, авторката на „По следите на демона“ – роман, който е истинско явление в българската хорър литература.

 Костадин Койчев – Kovak: Здравейте госпожо Нонинска. Първо искам да благодаря, че отделихте от времето си за нашите въпроси от e-mail. Като за начало искам да попитам как минава един ваш ден? Вие сте инженер по жп-транспорта, по образование, практикувате ли професията си?

Дора Нонинска: Здравейте, господин Койчев на Вас и на всички читатели. Благодаря за предоставената ми възможност да бъда Ваш гост. Да, аз съм инженер по образование и работя в сферата на жп–транспорта. Моят ден е динамичен  - една значителна част от него преминава в работа; грижа се и за двете ми деца, лавирам между личното време и задълженията, които имам като изпълняващ длъжността председател на Конфедерация на Българските Писатели, клон Враца. Винаги намирам време и за любимото ми занимание – литературата.

 

Костадин Койчев – Kovak: Какво привлече един инженер към литературата? Кога осъзнахте, че писанието ви се отдава?

Дора Нонинска:  Аз пиша от девет годишна. Литературата винаги е била мое любимо занимание. Обожавам да пиша разкази, да измислям нестандартни истории, които вълнуват. Смятам, че всеки един от нас има нужда от чудеса в живота си. Старая се чрез творчеството си да пробудя у всеки желанието да открие онази искрица в себе си, която да го накара да намери своето призвание.

Костадин Койчев – Kovak:  Първата ви книга „Сезони на разбуждане” е сборник с 33 разкази-импресии, посветени на най-човешките теми: семейството, любовта, майчинството, раздялата, надеждата. Но тази година се появява коренно различен роман – „По следите на демона“. Как се стигна до него?

Дора Нонинска:  Всъщност книгата, която написах първо беше „ПО СЛЕДИТЕ НА ДЕМОНА”. Чак по-късно започнах да събирам кратките си импресии  за сборника „СЕЗОНИ НА РАЗБУЖДАНЕ”. „ПО СЛЕДИТЕ НА ДЕМОНА” имаше нужда от повече време, за да добия вътрешната увереност и да я покажа пред читателите. В тази връзка, искам да благодаря на редактора и голям мой приятел Цветан Дочев – Дедо Скръц. Той бе човекът, който помогна на мен като творец и на моя проект да види бял свят.

Костадин Койчев – Kovak:  Спомняте ли си кога научихте за истинската история, по която е написан романа? Каква беше първата ви реакция?

Дора Нонинска:  Случая, по който е създадена книгата е този на Кристофър Уотс, който в утрото на 13 август 2018 година убива съпругата си, бременна в шести месец и двете си дъщери на три и на четири години. За този случай разбрах от документален филм зимата на 2019 година. Бях потресена от жестокостта на един мъж и баща, който до този момент не е проявявал никакви признаци на насилие спрямо семейството си. Замислих се за демоните, които крие всеки един от нас дълбоко в душата си. Какво би се случило, ако ги освободим? Какво причиняваме на децата си волно или неволно? Какво би се случило с дете, което е станало жертва на домашно насилие? Какви белези носи всеки един от нас в душата си?

Костадин Койчев – Kovak:  Действието на първия ви роман се развива в Щатите, бихте ли го превели на английски?

Дора Нонинска:  Макар действието да се развива в щатите, той засяга общочовешки ценности, които правят романа подходящ и за българската аудитория. Бих могла да го преведа на английски. Минавала ми е такава мисъл неколкократно. Може би един ден и това ще се случи.

Костадин Койчев – Kovak:  Разкажете по нещо за екипа, с който работихте по „По следите на демона“? Редактора, оформителя на корицата…

Дора Нонинска:  Ще започна с редактора на книгата ми. Това е Цветан Дочев – Дедо Скръц. Той е писател, създава хумористични и нехумористични кратки творби. Твори в сферата на кулинарията и е широко скроена и интересна личност. За мен бе чест да работя с него. Корицата има интересна история. Има картина, нарисувана като първи вариант за корица. След това поради технически проблеми решихме, че ще направим друг вариант на компютър. В тази задача ми помогна госпожа Любомира Петрова, управител на издателство ИниИно. Тя успя да даде живот на една картина, която аз само си представях. Благодаря за търпението, всеотдайността и неуморната работа, както на нея, така и на художника, създал първия вариант - Анелия Цветкова.

Костадин Койчев – Kovak:  В интервюто ви по БНР споменавате, че работите по бъдеща книга, бихте ли споделили нещо повече за нея?

Дора Нонинска:  Това е един проект, на който аз много държа. Вдъхновен е от много скъп за мен човек, който за сега ще оставя в тайна. Романът ще бъде от две части. Първо ще излезе самата книга, а след това и предисторията към нея. Разказва се за самодиви или така наречените юди. Действието се развива изцяло в България, по–точно в Пиринска Македония. Сюжетът е интересен и много заплетен. За сега останалото ще запазя в тайна. Иначе през 2025 година ще излиза нов сборник с разкази, който в момента подготвям.

Костадин Койчев – Kovak:  Какво мислите за съвременната българска литература? Имате ли любими съвременни български автори?

Дора Нонинска:  В България има много добри автори. Аз с всеки изминал ден откривам нови и нови таланти, с които бихме могли да се гордеем. Любим български автор ми е Виктория Бешлийска. Възхищавам се и на автори като прекрасната Людмила Данова, Елиса Хес и Гергана Христова – Веселинова.

Костадин Койчев – Kovak:  А любими международни писатели?

Дора Нонинска:  Любим международен писател ми е Краля Стивън Кинг. Чета негови книги от малка. Мисля че той е явление в съвременната литература. Харесвам и Халед Хосейни. Неговите книги дълбоко ме трогнаха с чисто човешките си образи. „НА ИЗТОК ОТ РАЯ” на Джон Стайнбек бе книга, която остави дълбок отпечатък в съзнанието ми.

Костадин Койчев – Kovak:  За последен въпрос има ли нещо, което искате да споделите с почитателите си, а аз не съм попитал?

Дора Нонинска:  Искам да завърша това интервю с откъс от моя разказ „ОРАНЖЕВАТА РОЗА”, който ще може да прочетете в новия ми сборник:

„Лора извади книгата, отвори я и вътре видя цветето – красива оранжева роза, която листите бяха съхранили във времето. Сърцето ѝ се стопли и тя се усмихна през сълзи. Обеща си от този ден нататък да бъде силна в памет на хората, които някога я обичаха.”

Нека всички ние бъдем силни в памет на онези, които вече не са между нас, но са ни обичали безрезервно.

Костадин Койчев – Kovak: Благодаря ви!

Интервю на Костадин Койчев-Kovak с Ирина Живомирова Хамди за Прекрасен дом

     

    Тази вечер имаме удоволствието да ви представим Ирина Живомирова Хамди – талантлива авторка на романтично-криминалната драма „Преплетени съдби“. В този завладяващ роман читателите ще се потопят в историята на Роуз, младата жена, която се озовава в центъра на мрачния свят на организираната престъпност. Принудена да работи за безскрупулния наркобос Шадоу, Роуз намира утеха и надежда в лицето на полицая Джъстин. Какво ще се случи с тях и как ще се развие сюжетът, можете да откриете сами, потопявайки се в страниците на книгата. Присъединете се към нас, за да научим повече за вдъхновението на Ирина и тайните зад нейния роман.

 Костадин Койчев – Kovak:  Здравей, Ирина! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Първо, би ли ни разказала с какво се занимаваш, когато не пишеш? Как минава един твой ден?

Ирина Живомирова Хамди: Здравей! Първо искам да благодаря на вас от „Прекрасен дом“ за подкрепата и вниманието, както и на читателите! Страхотни сте!

   Как минава един мой ден - задължително започва с чаша кафе, което ми дава енергия и момент за себе си. Грижа се за една принцеса и едно малко, сладко зверче, което почти всеки ден е с мен. Преди около пет години прекъснах работата си като маникюристка и в един момент останах с доста свободно време, което трябваше да запълня с нещо. И така дойде момента за историята на Роуз и Джъстин. Обичам също да рисувам, да гледам филми, да чета, да редя пъзели.

 Костадин Койчев – Kovak:  Какво те подтиква да пишеш? Как се случва магията при теб? В кой момент от живота си написа първия си разказ или стихотворение?

Ирина Живомирова Хамди: Всъщност никога не съм мислела, че ще напиша книга. Всеки път, когато гледам филм или прочета някоя книга и са ме впечатлили, дълго време преживявам историята в себе си. Оставам потопена в нея, мисля за героите, за света им, за емоциите, които са ми оставили. В главата ми винаги е съществувал един мой си свят, където се случва тази магия.

 Костадин Койчев – Kovak:  „Преплетенисъдби“ е твоята дебютна книга. Как стигна до нея и имаше ли някой, който ти помогна да я издадеш?

Ирина Живомирова Хамди:  Историята за Роуз и Джъстин съществува от години, като във времето се променяше и развиваше. Първоначално си я представях като сценарий за филм. Изчетох доста по темата за писането на сценарий, дори прочетох книга по тази тема. Последваха няколко опита, но нямах идея как и дали изобщо ще се реализира. Другото над което доста мислех е, че в сценария няма как да пиша за тези мисли и чувства, които изпитват героите ми, а това беше важно за мен. И така реших да го напиша.

   Както винаги съм казвала, това беше една мечта, която се сбъдна. Благодарение на подкрепата от съпруга ми успях да я издам. Благодаря и на баща ми, на когото четох всяка една глава, след като я напиша и един път не ме прекъсна! Благодаря и на приятелката ми, която нямаше търпение да напиша следващата и следващата глава от книгата и ми даде кураж, че историята наистина си заслужава! Това бяха хората, които ме подкрепяха най-много.

 Костадин Койчев – Kovak:  Кои са за теб Роуз и Джъстин? Имат ли място в реалния ти живот? Разкажи ни и как изгради образа на Шадоу.

Ирина Живомирова Хамди:  Винаги съм търсела романтиката. И какво може да е по-романтично от една невъзможна любов? И за да е по-интересно ни трябва и един злодей. И така, като парченца от пъзел подредих тяхната история.

 Костадин Койчев – Kovak:  Какво искаш да кажеш на читателите чрез романа „Преплетени съдби“? Колко специален е той за теб?

Ирина Живомирова Хамди:  Историята ни кара да се замислим върху силата на съдбата и волята. Сблъскваме се с любов, предателство, загуба и изкупление, които ни напомнят, че докато можем да избираме пътя си, често не можем да предвидим до къде ще ни отведе.

 

   На въпроса колко е важен за мен, искам да отговоря с един цитат (имената ще заменя с „тя“ и „той“, за тези, които все още на са го чели):

   „- Това е като да сме в друг свят, нали? - каза той, оглеждайки се около себе си.

   Тя кимна.

   - Точно така. И понякога в такива моменти осъзнаваме колко е важно да спрем и да оценим красотата около нас. Да забравим за хаоса от ежедневието и проблемите.“

 Костадин Койчев – Kovak:  Какво пишеш в момента? Подготвяш ли нещо ново за издаване?

Ирина Живомирова Хамди:  В момента пиша разказ за конкурс. Иначе от известно време съм на вълна фентъзи и ми се върти една история, но още е на съвсем начален етап и ако се случи отново „магията“, то няма да е скоро.

 Костадин Койчев – Kovak:  Какво е литературата за теб? Възхищаваш ли се на някой писател или писателка?

Ирина Живомирова Хамди:  Литературата ми дава възможност да изразя емоции, мисли и идеи. Чрез нея мога да изследвам границите на въображението си и да си поставя въпроси, на които да потърся отговори.

   Възхищавам се на всеки един човек, който има смелостта да следва мечтите си, независимо от предизвикателствата по пътя. Всеки който има куража да рискува, да се изправи пред несигурността и да остане верен на себе си пред лицето на възможния провал, ме вдъхновява.

Костадин Койчев – Kovak:  Какво мислиш за съвременната българска литература?

Ирина Живомирова Хамди:  В съвременната българска литература откривам страхотни автори. Когато говорим за сюжет и стил на писане, нашите автори са наистина впечатляващи. Предлагат ни толкова богати и разнообразни произведения, като не правят компромис с качеството и заслужават внимание и не отстъпват по нищо на чуждестранните.

 Костадин Койчев – Kovak:  Сподели, че участваш в конкурси за разкази – какво ти носи това?

Ирина Живомирова Хамди:  С тези разкази предизвиквам себе си и въображението си. Изключително полезна ми е обратната връзка. С всеки следващ написан разказ се чувствам по-уверена. Това е и мотивация, която ми дава възможност за растеж и развитие.

Костадин Койчев – Kovak:  И накрая, какво би искала да кажеш на своите почитатели, което аз не попитах?

Ирина Живомирова Хамди:  Бих искала да споделя своето виждане за книгите. За мен те са като портал, който ме отвежда далеч от ежедневието и ми предлагат да изследвам светове, недостижими в реалността. Чрез тях сбъдвам всеки каприз на въображението си, изживявам най-дръзките си емоции, превъзмогвам страховете си и постигам героични подвизи.

   Затова четете, мечтайте без граници, разширявайте хоризонтите си, изживейте хиляди животи, станете свидетели на велики истории и научете уроци, които могат да променят начина, по който виждате света и себе си.

   Всяка книга е пътешествие към вътрешния ни свят, където границите се размиват и възможностите са безкрайни. Чрез тези истории ние ставаме част от приключения, които оформят мечтите ни и разширяват възприятията ни за реалността. Те са нашето убежище – мястото, където можем да бъдем герои и да променяме светове.

 Костадин Койчев – Kovak:  Благодаря ти за милите думи към нас и за отделеното време.

                

Информация за нейния роман може да намерите във фейсбук като натиснете ТУК.

Интервю с Елиса Хес от Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

Интервю с Елиса Хес

от Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

 Днес с вълнение ви представяме първото от поредица интервюта с авторите, които ни се довериха и станаха част от „Прекрасен дом“. Началото поставяме с интервю по e-mail с Елиса Хес – авторката на завладяващия български роман „Дивна“, първа книга от фантазната поредица „Нощни Създания“.

 

Костадин Койчев -Kovak:  

-  Здравей Елиса, къде те намирам? Къде живееш и с какво се занимаваш, когато не твориш прекрасни разкази и романи? Как преминава един твой ден?

 

Елиса Хес:

-          Здравейте, прекрасни хора от „Прекрасен Дом“ и благодаря за възможността да си

поговорим днес! Намираш ме в едно сепаре, в една сладкарница, в един мол, където пиша и изчаквам детето ми да приключи часа си по паркур. Това му е хубавото на моята работа – работи се от всякъде. С човекът до мен сме световни номади. Запознахме се в България, живяхме в Германия, в Чехия, в Полша. От осем години живея със семейството си в ОАЕ, в космополитен град, сътворен сред жежките пясъци с много труд и ресурси. Технологичният, финансов и образователен подем се усещат много силно тук, особено след Ковид пандемията. Работя като стратег на съдържание в частния сектор.

Денят ми започва в 6 сутринта, с подготовка на сина ми за училище, след което преглеждам новините за деня с бързо кафе. В 9ч. сядам пред компютъра, за да работя. Работя интензивно до 17ч. Междувременно, детето ми се е прибрало от занятия; след това готвя нещо за вечеря (обожавам да готвя!) и след като сме хапнали, идва време за почивка, за писане, за гледане на филм и други. През почивните дни излизаме да се разнообразим с разходки, спорт, плаж или се срещаме с приятели. Миналата Събота се събрахме на къмпинг в пустинята, което е много вълнуващо преживяване, особено когато ти затъне колата в пясъците. Нощем сред дюните е уникално, спокойно, тихо, огънят пращи весело, а звездите са толкова едри и така близо, че можеш да си откъснеш някоя ако само протегнеш ръка.  

 

 Костадин Койчев -Kovak:  

-          Ти живееш извън България, но пишеш за нея. Какво те накара да напуснеш родината

си? Къде си родена и израснала? Какво образование имаш и къде го завърши? Разкажи ни за връзката ти със с. Кости и Странджа планина?

 

Елиса Хес:

-          Както съм странствала из Европа, така и България не ми е тясна. Родена съм в Сливен

по стечение на обстоятелствата, но съм живяла в Бургас, след това по Южното Черноморие, а в последствие – и в Стара Загора. След като завърших Туризъм в гр. Бургас и магистратура по Финанси в гр. Свищов, вятърът на възможностите ме отвя навън. Получих предложение по проект, което не можех да откажа. Много хора ги е страх от неизвестното в чужбина, но истината е, че когато си млад, си по-приспособим и гъвкав. Не се пречупваш толкова лесно. А и като знаеш езици, можеш да успееш навсякъде. 

Връзката ми със село Кости и региона – ами, заради здравословен проблем изкарах първите си седем години на чист въздух по поляните на курортното село Синеморец. След това съм се връщала там всяко лято. Странджа ми е много скъпа. Изборът ми на локация за фолклорния сюжет на ДИВНА е неслучаен, тъй като село Кости има двояка употреба – хем като наименование на гръцкото село, хем и като препратка към тленността, от която никой човек не може да избяга – към купчината кости. Освен това, Кости на английски език се превежда като bones, което за един тъмен роман на английски си е чудесно попадение за име на населено място.

 

Костадин Койчев -Kovak:  

 -  Кой/какво те запалиха по българския фолклор?

 

Елиса Хес:

-          Баба ми е учителка. На нея дължа любовта си към литературата и книгите. Израснах

с творчеството на Николай Райнов, на Елин Пелин, на Йовков, на Димитър Талев. Смяла съм се с глас на творбите на Чудомир. В „ДИВНА“ фолклористиката живее заедно с мита. Нищо чудно, че издадох нея първа преди всички останали. Проучвах информация по проект за Странджа и започнаха да ми идват идеи. Толкова натрапчиви, че не ме оставяха на мира. Седнах в средата на м. Януари 2024 г. и „ДИВНА“ бе готова до средата на м.Март. Останалото е технологичен процес! Специални заслуги към „ДИВНА“ имат Теодора Димова от Тоша Арт, която нарисува корицата и четири от вътрешните илюстрации. Критичното око на редактора Васил Койнарев огледа черновата, а Елица Чапова я приготви за печат. Благодаря им от сърце.

 

Костадин Койчев -Kovak:  

-   Ходила ли си наскоро в с. Кости?

 

Елиса Хес:

-          Не съм ходила скоро по тези места. Сърцето ми е в Синеморец, но в онзи дивият,

обруленият от вятъра и опушен от лагерни огньове, когато по плажовете по-често се срещаха диви животни, отколкото хора. Изпитвам носталгия при спомена. Във вътрешността на Странджа българските села се обезлюдяват, а това е болезнена гледка. Когато няма достатъчно перспективи за поминък, и не се стимулират занаятите, хората отиват по градовете да търсят препитание и достъп до услуги. Кости е един от трите основни нестинарски центрове в региона, но културното наследството се губи. В днешно време в огъня влизат главно в с. Българи.

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Романът „Дивна“ е плод на твоята фантазия, но също така...?

 

Елиса Хес:

-          „ДИВНА“ е плод на фантазията ми, да, но също така е дълбоко свързан с богатата

българска фолклорна и митологична традиция. Вдъхновен е от личните ми наблюдения за човешките взаимоотношения и преживявания, които преплитам с свръхестествени елементи. Чрез образите на Дивна и Ясен изследвам вечната борба между доброто и злото, насочвам вниманието към волята на човека и ролята на мистичното в ежедневието. Ясен е антагонист, но дори в името му има скрит контекст. Нищо не е случайно в „ДИВНА“.

 

 

                                                          

                                                                             
                                                                                
                                                                                   

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Периодично правиш интервюта с героите от „Дивна“, но има ли някой от тях, на

който искаш да приличаш? А, има ли герой или героиня, който/която до някъде се доближава до теб и съдбата ти?

 

Елиса Хес:

-          Дивна определено си е героиня с характер, но двете нямаме много общо. По-скоро

бих се усетила по-близка с героинята си от „Белегът на Звяра“, теологичният хорър, който разработвам. Има хора, които задълбават в графичните описания на сюжетите си. Моите ужаси не акцентират толкова върху външната грозота на света, колкото върху вътрешната, върху аспектите на взаимоотношенията, за които никой не иска да говори, за събитията, за които никой не иска да чете. Да четеш и пишеш ужас изисква разкрепостено мислене, свобода на разбирането и безкрайно въображение.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          „Дивна“ е част от поредицата „Нощни създания“, разкажи ни за бъдещата втора част,

ако не е много рано? Колко книги ще бъде „Нощни създания“?

 

Елиса Хес:

-          Прави сте, в момента пиша втора част. Събитията в Книга Първа бяха много

динамични, но вярвайте, че и в Книга Втора – „ЗОРАН“ няма да скучаем. Ще се гмурнем в светове, различни по системи и структура, ще разберем повече за героите, антигероите, и техните съдби. Когато започнах „Нощни Създания“ не си поставих за цел брой книги, защото, честно казано, сюжетът ме води. Кой знае, може и да има трета! Българският фолклор е необятна канава за нощни приказки!

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Чел съм много от разказите ти, всички са чудесни и тук се заражда въпроса да

очакваме ли сборник? Кога?

 

Елиса Хес:

-          Повечето от вас знаят, че се издавам сама. Процесът е лесен, стига да имаш

правилната информация подръка, защото няма нищо по-добро от това да бъдеш притежател на собственото си произведение. Планирам да издам сборник с разказите си; но аз съм човек, който не пише заради идеята да създава обеми, а влагам смисъл в творбите си и обичам да карам читателя да се замисля върху това, което е прочел. Така че ще му дойде време на сборника, и заглавие подходящо ще му измисля.  

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Кое те провокира да почнеш да пишеш? В какъв период на живота ти стана това?

Какво беше първото, което написа?

 

Елиса Хес:

-          За пръв път написах стихотворение за момчето, с което се виждахме когато бях в

последните класове на гимназията. Оттогава пиша на пресекулки. А преди повече от десет години започнах да пиша книга - исторически роман „Под жаравата на спомена“. Тогава си водех записки на хартия, които после прехвърлих в текстов документ. Вдъхновявам се от ежедневни неща - музика или дочут разговор, прочетена новина… Човек само трябва да си отвори сърцето за вдъхновението.

Като се замисля, винаги съм искала да правя това – да пиша, да разказвам истории. Досега винаги съм пазила творбите си за себе си. Но миналата година ми стана нещо и започнах да творя в колектив с един английски писател на ужаси. Дотогава не си бях давала сметка колко многопластов, сложен, ексцентричен и непоносимо истински е светът на тъмното. Искам да споделя, че ми отвори очите за неща, които светът ти взема, а ужасът ти ги дава. Набрах смелост да споделя творбите си на български език. Имам още четири книги в разработка в различни жанрове – втората книга от фолклорното фентъзи, което започнах тази година, и което превеждам на английски език (и на което успоредно с това съставям аудио книга – да, знам, много дини под една мишница, но се носят!), едно друго фентъзи на утопична тематика, един теологичен ужас, и замислям идея за сборник с разкази.

Пиша без оглед на жанра. Обичам да казвам, че перото винаги трябва да е остро. Лягала съм си с идеята да заспя и съм се хващала в просъница, че ми се върти идея; грабвам телефона и започвам да записвам и така станало пак абсурдно късен час… Дебютната ми книга се роди от носталгията по местата от детството ми.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Писането обикновено е продължение на любовта към четенето, кой е автора който те

вдъхновява? Може да не е един? Имаш ли любим жанр?

 

Елиса Хес:

-          Библиотеката на нашето семейство бе пълна с книги на български и чуждестранни

класици. Израснах с творчеството на българските възрожденци, а освен това имам и редица любими чуждестранни писатели като Емилио Салгари, Едгар Бъроуз, Франк Хърбърт, Чарлз Буковски, Дийн Кунц, Кристин Хана.

Обожавам научна фантастика, психологически трилъри, фентъзи и митология, чета ужаси. Оставете ме с книга от някой от тези жанрове и можете да забравите за мен през остатъка от деня. И на другия ден. Докато не я прочета. Изключвам се в света от думи, времето спира да тече. Сигурна съм, че всеки е изпитвал това.

Но тук искам да насоча прожектора и към всички онези български автори, които се издават извън рамките на традиционните издателства, между които съм и аз, и които следват желанията си за пълна творческа свобода; чието творчество изследва по-нестандартни, нишови или експериментални теми - благодаря ви, че сте важна част от българската литературна сцена и допринасяте за разнообразието и динамиката в съвременната литература.

Искам да благодаря и на всички вас от Прекрасен Дом за литературния кът във вашия онлайн магазин, който към момента събира мислите и сърцата на хартия на повече от 20 творци. Съветвам всеки, който чете това интервю, да разгледа книгите им в онлайн магазина ви.

 Мечтата да видиш творбата си на рафта е напълно постижима, стига да си готов да работиш усърдно за нея.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Имаш ли любим български писател/писателка? Може да не е един?

 

Елиса Хес:

-          Ще е грях дори да започна да изброявам, тъй като българските писатели, оставили

следа на литературната сцена както у нас, така и в чужбина, са не е един. Но ако трябва да бъда искрена, харесвам Теодора Димова и смелостта й да обследва тежки и сложни теми, които разкриват същността на човека. Не мога да не спомена и Димитър Цолов, който представя жанра на ужаса у нас с неподправена гледна точка. Покойният Алек Попов също ни завеща невероятно наследство.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Наскоро прочете ли някоя книга, която ти е направила впечатление? Разкажи ни за

нея?

 

Елиса Хес:

-          Последната книга, която прочетох наскоро, бе благотворителният сборник „От

пламък и омая“ на CharityBar и Strangelings Press. Това е експлозивно фантазно четиво, събрало творби на утвърдени и дебютиращи български автори в подкрепа на социално и обществено значима кауза – подкрепа на нископраговия център за хора със зависимости Розовата Къща в София. За мен бе чест да бъда част от творческия колектив в следващите два техни проекта, които включват мои творби. Тук искам да благодаря на един много специален човек - писателката Даниела Тенева - която ми откри авторския кръг на Strangelings, и където бях приета без резерви. Писането от разстояние си е доста самотно занятие, но е истински мотивиращо в компанията на хора, които споделят любовта към литературата, и са насреща за каквото и да е. Истински щастлива съм, че заедно правим значими неща.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Елиса Хес е псевдоним, нали? Защо избра него?

 

Елиса Хес:

-          Не съвсем, тъй като аз в действителност нося част от това име. Когато реших да

издавам на чужд език реших, че ще припозная звучно и лесно за произнасяне име, тъй като рожденото ми затруднява лингвистично мнозина. Освен това в самата Елиса се съдържа закодирано значение, свързано с вяра, сила, творчество и изобилие, което напълно отговаря на вътрешната ми философия. Винаги съм го харесвала. 

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          За финал има ли нещо което искаш да кажеш на почитателите си, а не съм се сетил

или не съм посмял да попитам? Може би нещо за семейния ти живот, ако не е нахално?

 

Елиса Хес:

-          Искам да благодаря на всеки, който отделя време да се потопи в моят писмен свят.

Това да открия част от себе си пред непознати – мислите, емоциите и вътрешните борби, преплетени в историята и героите – няма да крия, че бе плашещо до известна степен за мен. Но едновременно с това, тази откритост към читателите бе и освобождаваща, защото изиска смелост от мен да оголя мислите си такива, каквито са, без да знам как ще бъда приета. С това идва уязвимостта – страхът от неразбиране, от критика, от това дали написаното ще бъде възприето по конструктивен начин, и дали ще успее да докосне читателите. Но аз не се плаша от критика, аз я приветствам. Защото без нея няма как да ставам по-добра в това, което правя. Писането е пътешествие по пътеките на въображението ми, по които вървим заедно, и без подкрепата на читателите, страстта ми към разказването на истории нямаше да бъде същата. Искам да ги замоля да продължават да вярват в силата на думите и да не спират да търсят лъча светлина дори в най-тъмните истории. Струва си!

Можете да намерите повече информация за Елиса Хес на нейния сайт ТУК