Интервю с Елиса Хес от Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

Интервю с Елиса Хес

от Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

 Днес с вълнение ви представяме първото от поредица интервюта с авторите, които ни се довериха и станаха част от „Прекрасен дом“. Началото поставяме с интервю по e-mail с Елиса Хес – авторката на завладяващия български роман „Дивна“, първа книга от фантазната поредица „Нощни Създания“.

 

Костадин Койчев -Kovak:  

-  Здравей Елиса, къде те намирам? Къде живееш и с какво се занимаваш, когато не твориш прекрасни разкази и романи? Как преминава един твой ден?

 

Елиса Хес:

-          Здравейте, прекрасни хора от „Прекрасен Дом“ и благодаря за възможността да си

поговорим днес! Намираш ме в едно сепаре, в една сладкарница, в един мол, където пиша и изчаквам детето ми да приключи часа си по паркур. Това му е хубавото на моята работа – работи се от всякъде. С човекът до мен сме световни номади. Запознахме се в България, живяхме в Германия, в Чехия, в Полша. От осем години живея със семейството си в ОАЕ, в космополитен град, сътворен сред жежките пясъци с много труд и ресурси. Технологичният, финансов и образователен подем се усещат много силно тук, особено след Ковид пандемията. Работя като стратег на съдържание в частния сектор.

Денят ми започва в 6 сутринта, с подготовка на сина ми за училище, след което преглеждам новините за деня с бързо кафе. В 9ч. сядам пред компютъра, за да работя. Работя интензивно до 17ч. Междувременно, детето ми се е прибрало от занятия; след това готвя нещо за вечеря (обожавам да готвя!) и след като сме хапнали, идва време за почивка, за писане, за гледане на филм и други. През почивните дни излизаме да се разнообразим с разходки, спорт, плаж или се срещаме с приятели. Миналата Събота се събрахме на къмпинг в пустинята, което е много вълнуващо преживяване, особено когато ти затъне колата в пясъците. Нощем сред дюните е уникално, спокойно, тихо, огънят пращи весело, а звездите са толкова едри и така близо, че можеш да си откъснеш някоя ако само протегнеш ръка.  

 

 Костадин Койчев -Kovak:  

-          Ти живееш извън България, но пишеш за нея. Какво те накара да напуснеш родината

си? Къде си родена и израснала? Какво образование имаш и къде го завърши? Разкажи ни за връзката ти със с. Кости и Странджа планина?

 

Елиса Хес:

-          Както съм странствала из Европа, така и България не ми е тясна. Родена съм в Сливен

по стечение на обстоятелствата, но съм живяла в Бургас, след това по Южното Черноморие, а в последствие – и в Стара Загора. След като завърших Туризъм в гр. Бургас и магистратура по Финанси в гр. Свищов, вятърът на възможностите ме отвя навън. Получих предложение по проект, което не можех да откажа. Много хора ги е страх от неизвестното в чужбина, но истината е, че когато си млад, си по-приспособим и гъвкав. Не се пречупваш толкова лесно. А и като знаеш езици, можеш да успееш навсякъде. 

Връзката ми със село Кости и региона – ами, заради здравословен проблем изкарах първите си седем години на чист въздух по поляните на курортното село Синеморец. След това съм се връщала там всяко лято. Странджа ми е много скъпа. Изборът ми на локация за фолклорния сюжет на ДИВНА е неслучаен, тъй като село Кости има двояка употреба – хем като наименование на гръцкото село, хем и като препратка към тленността, от която никой човек не може да избяга – към купчината кости. Освен това, Кости на английски език се превежда като bones, което за един тъмен роман на английски си е чудесно попадение за име на населено място.

 

Костадин Койчев -Kovak:  

 -  Кой/какво те запалиха по българския фолклор?

 

Елиса Хес:

-          Баба ми е учителка. На нея дължа любовта си към литературата и книгите. Израснах

с творчеството на Николай Райнов, на Елин Пелин, на Йовков, на Димитър Талев. Смяла съм се с глас на творбите на Чудомир. В „ДИВНА“ фолклористиката живее заедно с мита. Нищо чудно, че издадох нея първа преди всички останали. Проучвах информация по проект за Странджа и започнаха да ми идват идеи. Толкова натрапчиви, че не ме оставяха на мира. Седнах в средата на м. Януари 2024 г. и „ДИВНА“ бе готова до средата на м.Март. Останалото е технологичен процес! Специални заслуги към „ДИВНА“ имат Теодора Димова от Тоша Арт, която нарисува корицата и четири от вътрешните илюстрации. Критичното око на редактора Васил Койнарев огледа черновата, а Елица Чапова я приготви за печат. Благодаря им от сърце.

 

Костадин Койчев -Kovak:  

-   Ходила ли си наскоро в с. Кости?

 

Елиса Хес:

-          Не съм ходила скоро по тези места. Сърцето ми е в Синеморец, но в онзи дивият,

обруленият от вятъра и опушен от лагерни огньове, когато по плажовете по-често се срещаха диви животни, отколкото хора. Изпитвам носталгия при спомена. Във вътрешността на Странджа българските села се обезлюдяват, а това е болезнена гледка. Когато няма достатъчно перспективи за поминък, и не се стимулират занаятите, хората отиват по градовете да търсят препитание и достъп до услуги. Кости е един от трите основни нестинарски центрове в региона, но културното наследството се губи. В днешно време в огъня влизат главно в с. Българи.

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Романът „Дивна“ е плод на твоята фантазия, но също така...?

 

Елиса Хес:

-          „ДИВНА“ е плод на фантазията ми, да, но също така е дълбоко свързан с богатата

българска фолклорна и митологична традиция. Вдъхновен е от личните ми наблюдения за човешките взаимоотношения и преживявания, които преплитам с свръхестествени елементи. Чрез образите на Дивна и Ясен изследвам вечната борба между доброто и злото, насочвам вниманието към волята на човека и ролята на мистичното в ежедневието. Ясен е антагонист, но дори в името му има скрит контекст. Нищо не е случайно в „ДИВНА“.

 

 

                                                          

                                                                             
                                                                                
                                                                                   

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Периодично правиш интервюта с героите от „Дивна“, но има ли някой от тях, на

който искаш да приличаш? А, има ли герой или героиня, който/която до някъде се доближава до теб и съдбата ти?

 

Елиса Хес:

-          Дивна определено си е героиня с характер, но двете нямаме много общо. По-скоро

бих се усетила по-близка с героинята си от „Белегът на Звяра“, теологичният хорър, който разработвам. Има хора, които задълбават в графичните описания на сюжетите си. Моите ужаси не акцентират толкова върху външната грозота на света, колкото върху вътрешната, върху аспектите на взаимоотношенията, за които никой не иска да говори, за събитията, за които никой не иска да чете. Да четеш и пишеш ужас изисква разкрепостено мислене, свобода на разбирането и безкрайно въображение.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          „Дивна“ е част от поредицата „Нощни създания“, разкажи ни за бъдещата втора част,

ако не е много рано? Колко книги ще бъде „Нощни създания“?

 

Елиса Хес:

-          Прави сте, в момента пиша втора част. Събитията в Книга Първа бяха много

динамични, но вярвайте, че и в Книга Втора – „ЗОРАН“ няма да скучаем. Ще се гмурнем в светове, различни по системи и структура, ще разберем повече за героите, антигероите, и техните съдби. Когато започнах „Нощни Създания“ не си поставих за цел брой книги, защото, честно казано, сюжетът ме води. Кой знае, може и да има трета! Българският фолклор е необятна канава за нощни приказки!

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Чел съм много от разказите ти, всички са чудесни и тук се заражда въпроса да

очакваме ли сборник? Кога?

 

Елиса Хес:

-          Повечето от вас знаят, че се издавам сама. Процесът е лесен, стига да имаш

правилната информация подръка, защото няма нищо по-добро от това да бъдеш притежател на собственото си произведение. Планирам да издам сборник с разказите си; но аз съм човек, който не пише заради идеята да създава обеми, а влагам смисъл в творбите си и обичам да карам читателя да се замисля върху това, което е прочел. Така че ще му дойде време на сборника, и заглавие подходящо ще му измисля.  

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Кое те провокира да почнеш да пишеш? В какъв период на живота ти стана това?

Какво беше първото, което написа?

 

Елиса Хес:

-          За пръв път написах стихотворение за момчето, с което се виждахме когато бях в

последните класове на гимназията. Оттогава пиша на пресекулки. А преди повече от десет години започнах да пиша книга - исторически роман „Под жаравата на спомена“. Тогава си водех записки на хартия, които после прехвърлих в текстов документ. Вдъхновявам се от ежедневни неща - музика или дочут разговор, прочетена новина… Човек само трябва да си отвори сърцето за вдъхновението.

Като се замисля, винаги съм искала да правя това – да пиша, да разказвам истории. Досега винаги съм пазила творбите си за себе си. Но миналата година ми стана нещо и започнах да творя в колектив с един английски писател на ужаси. Дотогава не си бях давала сметка колко многопластов, сложен, ексцентричен и непоносимо истински е светът на тъмното. Искам да споделя, че ми отвори очите за неща, които светът ти взема, а ужасът ти ги дава. Набрах смелост да споделя творбите си на български език. Имам още четири книги в разработка в различни жанрове – втората книга от фолклорното фентъзи, което започнах тази година, и което превеждам на английски език (и на което успоредно с това съставям аудио книга – да, знам, много дини под една мишница, но се носят!), едно друго фентъзи на утопична тематика, един теологичен ужас, и замислям идея за сборник с разкази.

Пиша без оглед на жанра. Обичам да казвам, че перото винаги трябва да е остро. Лягала съм си с идеята да заспя и съм се хващала в просъница, че ми се върти идея; грабвам телефона и започвам да записвам и така станало пак абсурдно късен час… Дебютната ми книга се роди от носталгията по местата от детството ми.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Писането обикновено е продължение на любовта към четенето, кой е автора който те

вдъхновява? Може да не е един? Имаш ли любим жанр?

 

Елиса Хес:

-          Библиотеката на нашето семейство бе пълна с книги на български и чуждестранни

класици. Израснах с творчеството на българските възрожденци, а освен това имам и редица любими чуждестранни писатели като Емилио Салгари, Едгар Бъроуз, Франк Хърбърт, Чарлз Буковски, Дийн Кунц, Кристин Хана.

Обожавам научна фантастика, психологически трилъри, фентъзи и митология, чета ужаси. Оставете ме с книга от някой от тези жанрове и можете да забравите за мен през остатъка от деня. И на другия ден. Докато не я прочета. Изключвам се в света от думи, времето спира да тече. Сигурна съм, че всеки е изпитвал това.

Но тук искам да насоча прожектора и към всички онези български автори, които се издават извън рамките на традиционните издателства, между които съм и аз, и които следват желанията си за пълна творческа свобода; чието творчество изследва по-нестандартни, нишови или експериментални теми - благодаря ви, че сте важна част от българската литературна сцена и допринасяте за разнообразието и динамиката в съвременната литература.

Искам да благодаря и на всички вас от Прекрасен Дом за литературния кът във вашия онлайн магазин, който към момента събира мислите и сърцата на хартия на повече от 20 творци. Съветвам всеки, който чете това интервю, да разгледа книгите им в онлайн магазина ви.

 Мечтата да видиш творбата си на рафта е напълно постижима, стига да си готов да работиш усърдно за нея.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Имаш ли любим български писател/писателка? Може да не е един?

 

Елиса Хес:

-          Ще е грях дори да започна да изброявам, тъй като българските писатели, оставили

следа на литературната сцена както у нас, така и в чужбина, са не е един. Но ако трябва да бъда искрена, харесвам Теодора Димова и смелостта й да обследва тежки и сложни теми, които разкриват същността на човека. Не мога да не спомена и Димитър Цолов, който представя жанра на ужаса у нас с неподправена гледна точка. Покойният Алек Попов също ни завеща невероятно наследство.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Наскоро прочете ли някоя книга, която ти е направила впечатление? Разкажи ни за

нея?

 

Елиса Хес:

-          Последната книга, която прочетох наскоро, бе благотворителният сборник „От

пламък и омая“ на CharityBar и Strangelings Press. Това е експлозивно фантазно четиво, събрало творби на утвърдени и дебютиращи български автори в подкрепа на социално и обществено значима кауза – подкрепа на нископраговия център за хора със зависимости Розовата Къща в София. За мен бе чест да бъда част от творческия колектив в следващите два техни проекта, които включват мои творби. Тук искам да благодаря на един много специален човек - писателката Даниела Тенева - която ми откри авторския кръг на Strangelings, и където бях приета без резерви. Писането от разстояние си е доста самотно занятие, но е истински мотивиращо в компанията на хора, които споделят любовта към литературата, и са насреща за каквото и да е. Истински щастлива съм, че заедно правим значими неща.

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          Елиса Хес е псевдоним, нали? Защо избра него?

 

Елиса Хес:

-          Не съвсем, тъй като аз в действителност нося част от това име. Когато реших да

издавам на чужд език реших, че ще припозная звучно и лесно за произнасяне име, тъй като рожденото ми затруднява лингвистично мнозина. Освен това в самата Елиса се съдържа закодирано значение, свързано с вяра, сила, творчество и изобилие, което напълно отговаря на вътрешната ми философия. Винаги съм го харесвала. 

 

Костадин Койчев -Kovak:    

-          За финал има ли нещо което искаш да кажеш на почитателите си, а не съм се сетил

или не съм посмял да попитам? Може би нещо за семейния ти живот, ако не е нахално?

 

Елиса Хес:

-          Искам да благодаря на всеки, който отделя време да се потопи в моят писмен свят.

Това да открия част от себе си пред непознати – мислите, емоциите и вътрешните борби, преплетени в историята и героите – няма да крия, че бе плашещо до известна степен за мен. Но едновременно с това, тази откритост към читателите бе и освобождаваща, защото изиска смелост от мен да оголя мислите си такива, каквито са, без да знам как ще бъда приета. С това идва уязвимостта – страхът от неразбиране, от критика, от това дали написаното ще бъде възприето по конструктивен начин, и дали ще успее да докосне читателите. Но аз не се плаша от критика, аз я приветствам. Защото без нея няма как да ставам по-добра в това, което правя. Писането е пътешествие по пътеките на въображението ми, по които вървим заедно, и без подкрепата на читателите, страстта ми към разказването на истории нямаше да бъде същата. Искам да ги замоля да продължават да вярват в силата на думите и да не спират да търсят лъча светлина дори в най-тъмните истории. Струва си!

Можете да намерите повече информация за Елиса Хес на нейния сайт ТУК