Коледно интервю с Теодора Николаева и Недялка Иванова от „Charity Bar – Благотворителни книги с кауза“

 

 Днес е Коледа – един от най-светлите християнски празници в календара. На този свят ден ви представяме „Charity Bar – Благотворителни книги с кауза“. Това са български писатели, редактори, коректори, художници и фотографи, разпръснати в цял свят, които творят напълно доброволно и с труда си подкрепят нуждаещи се български благотворителни организации.

Какво по-хубаво от това да си купиш книга, чрез която да помогнеш на човек или животно в беда?

Charity Bar е колективно име за десетки ентусиасти, вярващи в доброто. Но днес ще си поговорим с двете дами, които дърпат конците на това прекрасно сдружение, а именно Теодора Николаева и Недялка Иванова. С тях ще обсъдим Charity Bar, книгите с кауза, бъдещите им планове, и други интересни теми.

Въпросите зададе Костадин Койчев-Kovak по e-mail.

 

Костадин Койчев-Kovak:

-              Здравейте, момичета. Благодаря ви, че се съгласите да направим това интервю. Нека като за начало да ми разкажете как започна всичко? Как се роди идеята за този благотворителен проект? Защо решихте да издавате точно книги?

Отговор на Charity Bar:

     През пандемията създадохме една от първите наши фейсбук групи – Дамски Хоби Бар за българки в чужбина и България, впоследствие преименувана на Хоби Бар. Както издава името, тази група е посветена на различни хобита, едно от които е творческото писане. Идеята за обща книга се роди спонтанно, а приходите единодушно решихме да дарим за благотворителност. Благотворителността е най-удовлетворяващото занимание, което може да съществува – първата книга доведе до втора, и така съвсем органично се появи Charity Bar. Нарекохме го Charity Bar, като благотворителната страна на Хоби Бар. После основахме онлайн списанието Strangelings за кратки разкази в жанровете сай-фай, фентъзи, хорър и абсурдизъм. Творците в прилежащата му фейсбук група Strangelings (The OtherSide) също участват в благотворителните ни сборници.

Charity Bar е сравнително нов вид благотворителен модел, в който всеки печели. Авторите ни получават публикация в красиво издание и удовлетворението, че трудът им помага на нуждаещите се. Каузите ни получават книга, посветена на тях, и многократни дарения (според продажбите).

Стремим се да даряваме 100% от приходите. Организаторите, дизайнерите и редакторите влагат труда си напълно безвъзмездно, в името на по-висша цел. Не е лесно – всеки от нас има основна работа на пълно работно време, което ни позволява да се самофинансираме с личните финанси на организаторите, но винаги ще се радваме на дарения за печат на бъдещи издания.

Понеже обожаваме всичко, свързано с книги и четене, книгите ще си останат основния ни източник на средства за дарения, но планираме и нови изненади. Следете страницата ни, за да разберете какви ще са те: https://www.facebook.com/charitybaronline

Костадин Койчев-Kovak:

-                 По информация от вашия сайт първата ви книга – „Душата говори“ е излязла на 02 / 11 / 2021г. за каква кауза беше тя? Кой работи по оформлението и по редакцията? Разкажете ни повече от това в сайта?

Отговор на Charity Bar:

-                 С „Душата говори“ помогнахме на два индивидуални случая на нуждаещи се и една българска благотворителна организация. Книгата няма собствена кауза, а приходите от нея разпределяме между всичките други каузи, които подкрепяме. Илюстрацията на корицата е творение на прекрасната Елина Василева, а оформлението на Теодора Николаева. Книгата е едно малко бижу – освен разкази и поезия съдържа цветни фотографии и илюстрации на много други български творци, разпръснати по цял свят.

Костадин Койчев-Kovak:

-                По-късно създавате втория си благотворителен сборник „Хаштаг Мама“? Разкажете ни и за него?

Отговор на Charity Bar:

-               „Хаштаг Мама“ създадохме с намерението да помогнем на майки и деца в нужда, и вярваме, че каузата на „Фондация Даная“ за адекватно детско здравеопазване в България е повече от подходяща за книгата. Всичко, което правят помага за по-добро бъдеще на децата в България, и се радваме за възможността да допринесем, макар и с малко.

Костадин Койчев-Kovak:

-            „Нито Една Повече“ – когато взех в ръце този сборник, почувствах болката на всички писали в него. Тези истории очертават една жестока, но истинска реалност. Сборникът излиза почти веднага след „Хаштаг Мама“. Каква е неговата кауза?

Отговор на Charity Bar:

-        Идеята за „Нито Една Повече“ се роди заради случилото се с Дебора от Стара Загора, вдъхновена от наш тематичен постер, който се превърна в корица на книгата. Оказа се, че много от нас са добре запознати с домашното насилие, и това не е ОК. Въобще не е ОК –  особено в днешни дни. Книгата събира средства в подкрепа на проект „EMPROVE“, които помагат на преживелите насилие в пътя им към достоен, независим живот. Другото предназначение на „Нито Една Повече“ е да разгласява грозните факти от живота, и реалността за много български жени. За щастие, историите в книгата са измислени, но някои са вдъхновени от действителни събития.

Освен разкази и поезия, в книгата са включени данни и контакти на проверени, работещи центрове за помощ на жертвите на домашно насилие. Същият списък ще намерите и в уебсайта ни: https://charitybar.online/help/

Костадин Койчев-Kovak:

-             Дойде ред и на „От Пламък и Омая“. Той е първият ви сборник, който се разпространява и от България. Ще ни разкажете ли как се стигна до този сборник и как се спряхте на каузата, за която отиват приходите от него?

Отговор на Charity Bar:

  -  „От Пламък и Омая“ съдържа най-добрите разкази от конкурса ни за горещо романтично фентъзи в Strangelings „Нощ от Пламък и Омая“. Първоначално искахме каузата да е тематична – кауза, свързана със сексуалното здраве, но в началото не можахме да намерим подходяща организация, а когато намерихме, не можахме да се свържем с тях. Следващата организация, на която се спряхме, се оказа прекалено голяма за целите ни. След това научихме за „Розовата Къща“. Съпричастни сме с каузата и сме щастливи да помогнем с приходите на „От Пламък и Омая“, както и тези от бъдещи сборници в разработка (изненада).

Костадин Койчев-Kovak:

-                  Преди да попитам за следващия сборник, искам да ми разкажете за Strangelings? Как и защо се роди тази идея? Ще го видим ли ние феновете му някога на хартия?

Отговор на Charity Bar:

-             Strangelings, също като ХобиБар е общност. Във фейсбук групата ни Strangelings(The Other Side) провеждаме писателски предизвикателства, игри и конкурси, както за начинаещи, така и за утвърдени автори. С разказите от конкурсите се стремим да издаваме благотворителни сборници. Групата не е само за автори, а и за читатели, както и за почитатели на абсурдизма, гротеската и всичко странно и шашаво, което не се среща в традиционните писателски и читателски групи. (Ако е жанр извън зоната ви на комфорт – гарантирано ще го намерите при нас :D)

Имаме планове да издаваме Strangelings като физическо, хартиено списание, но засега това си остава на ниво „някой ден“. Надяваме се да е скоро ☺

 

Костадин Койчев-Kovak:

-              „27 истории с котки“ е безспорен хит. От сигурен източник знам, че той е най-продаваният ви сборник. Разкажете ни за него и за каузата му?

Отговор на Charity Bar:

-        Този сборник с котешки истории набра популярност и успя да помогне на над 100 котета в приюта „В Пловдив – Без Дом“. С радост ще издадем една малка тайна: през 2025та планираме втори котешки сборник в подкрепа на същия приют, а може би и други продукти, които засега ще останат изненада. 

     Даренията за бездомни котета са добре дошли, понеже винаги изникват разходи за храна, тоалетна и медицински грижи. Ако желаете да подкрепите приюта директно, може да го направите тук: https://charitybar.online/causes/homeless-in-plovdiv/

Костадин Койчев-Kovak:

-         „Истории от края на декември“ – този прекрасен сборник е третият ви за 2024г. Той няма определена кауза, но разкажете и за него.

Отговор на Charity Bar:

-        „Истории от края на декември“ е сборник със свежи зимни истории в различни жанрове – приказки, съвременни, сай-фай, фентъзи, и дори хорър. Не беше планиран, но се забавлявахме доста, докато работихме по него и се радваме да видим положителните отзиви на публиката. Особени благодарности дължим на СтраницатА (@stranicataa) и Ели (@elly_readers_diary_) от Инстаграм, които създадоха прекрасни ръчно изработени коледни книгоразделители за каузата 😍 и така вдъхновиха идеята за коледен сборник.

Костадин Койчев-Kovak:

-         Какво ви е мнението за съвременната българска литература? Има ли автори, които харесвате и следите? Какво липсва на българския книжен пазар и защо според вас?

Отговор на Charity Bar:

(Теодора Николаева)

-               Аз симпатизирам на самоиздаващи се автори. Страхотно е, че всеки може да напише и издаде книга, независимо дали е професионален писател или любител. Още по-страхотно е, че се появяват професионални услуги за самоиздаващи се автори в България, въпреки трудностите, които все още се срещат в страната. Българските автори, които харесвам и следя са тези в Strangelings(The Other Side). А относно това, което липсва – на мен ми липсват жанровете, които промотираме в групата.

(Недялка Иванова)

-              Съгласна съм с казаното от Теди. Повечето творци, които следя са в Strangelings общността. И като върл почитател на ужаси и абсурдизъм ми е малко тъжно, че тези жанрове биват пренебрегвани от големите издателства. Попадала съм единствено на едно-две  по-малки издателства, които издават и разпространява произведения на български автори в жанр хорър, а абсурдизмът почти не е познат на българския читател. Чудесно е обаче, че българските автори имат възможността да се самоиздават и творбите им все пак достигат до читателската общност.

Костадин Койчев-Kovak:

-             Кои са любимите ви книги? На кои световно известни автори се възхищавате? Ако можехте кой писател бихте поканили във ваш благотворителен сборник?

Отговор на Charity Bar:

(Теодора Николаева)

-               Обичам творчеството на Карлтън Мелик III, Чайна Миевил, Джеф Вандърмиър, Робин Хоб, Танит Ли, Сторм Константин и много други, за които няма да ми стигне мястото.

А, всъщност, ако се замислиш, възможно е да поканиш всеки жив писател да се присъедини към каузата, стига да можеш да намериш имейла им. Дали ще ти отговори, обаче, е съвсем друг въпрос 😀

Определено бих поканила Карлтън Мелик III.

(Недялка Иванова) 

-                 Любими книги? Всички, които са ми харесали, са ми любими. Мога да ти изброя само няколко от любимите ми за тази година – Трейнспотинг, Библиотеката на Въглен връх, John dies at the end, Apeshit, поредицата Подвижният замък на Хоул, но тя още не е свършила, така че списъкът за любимите ми със сигурност ще бъде допълнен с още. А любим автор, и тук сме на едно мнение с Теди, Карлтон Мелик III. Светоусещането му и моят мироглед донякъде се припокриват.

Костадин Койчев-Kovak:

-              Последния ми въпрос е отворен. Но в случая ще ви помоля да разкажете за новите си проекти? Ако имате нещо, което искате да кажете на вашите фенове, последователи и приятели?

Отговор на Charity Bar:

-                Имаме страшно много идеи и проекти и прекалено малко време за осъществяването им. Надяваме се да издадем поне 4 нови тематични сборници с Charity Bar през 2025та и да помогнем на нови каузи. Плановете ни включват и други проекти – луксозни издания, тъмна поезия, книжки за оцветяване, комплекти карти, тениски, календари и други продукти. Пожелаваме си да успеем да осъществим колкото се може повече от тях в най-скоро време.

Благодарим на всички, подкрепили Charity Bar с покупка на книга, участие в проектите ни или споделяне в социалните мрежи. Невероятни сте! Помощта ви е високо оценена ❤️

Костадин Койчев-Kovak:

-                   От името на Прекрасен дом ви благодаря за отделеното време, за това интервю по e-mail за нас е чест, че работим с организация като вашата. Не се променяйте момичета и успех в следващите ви начинания.   

          Почти всички благотворителни книги на тези прекрасни хора може да намерите на сайта на Прекрасен дом.

Интервю с Боян Ченешев – музикант, спортист, философ и пътеписец пред Костадин Койчев-Kovak за Прекрасен дом

 

    Днес имаме удоволствието да се срещнем с един млад и вдъхновяващ човек, чийто живот съчетава страст към изкуството, спорта, предизвикателствата и българската история. Боян Ченешев не само твори музика и пише, но и смело изследва душата си и света около нас.

 В това интервю, водено от мен Костадин Койчев-Kovak, ще разберем какво движи Боян напред, как съчетава всичките си таланти и какво послание иска да предаде на своите почитатели.

 Ще си поговорим за неговото вдъхновение от българската история, личностите, на които се възхищава, както и за новите му проекти – от музикален албум до амбицията да създаде филм. Ще чуем и повече за личния му път към себе си, описан в книгата му „Път към Себе си:Ком-Емине заедно с Левски“.

Костадин Койчев-Kovak :

-        Здравейте г-н Ченешев, първо благодаря ви , че се съгласихте да 

отговорите на въпросите ни! Като за начало искам да ви попитам как 

живеете? Как минава един ваш ден? С какво се занимавате в

ежедневието си?

 Боян Ченешев:

- Здравейте!     Живея като един нормален човек, който ходи на работа и се прибира у дома. Денят ми преминава нормално, като след работата ми, винаги намирам време да се отдам на изкуството, което обичам, а именно да правя музика, да пиша и такива неща.
Както казах, ежедневието ми е нормално като всеки нормален човек, като се стремя винаги да имам време да създавам някакво изкуство.

 

Костадин Койчев-Kovak :

-         Вие е сте музикант, спортист, пътешественик, философ и

пътеписец? Разкажете ни за всички тези ваши таланти?

 

Боян Ченешев:
- Лично аз не мога да определя доколко са таланти, но това са неща, които обичам и ме карат да се чувствам пълноценен за себе си. Обичам музиката, тя успява да докосне правилните ми честоти в правилните ми емоции. Музиката е за душата, спорта е за тялото ми. Обичам да се изправям пред различни предизвикателства и да се подлагам на изпитания. Може би душата ми го иска, защото не си представям живота без предизвикателства. Не намирам смисъл в живота си, ако в него няма предизвикателства. Иначе сме просто една машина, която циркулира и не се развива. Винаги опитвам неща, които да надграждат знанията ми и да трупат опит в душата, която е безкрайна, ако имаш смелост да се впуснеш да я опознаеш.

 

Костадин Койчев-Kovak :

-         Книгата ви „Път към Себе си: Ком-Емине заеднос Левски“

разказва за едно лично пътешествие? Как и защо го реализира?

 

Боян Ченешев:
- Както казах обичам да се предизвиквам на изпитания и това беше едно от тях. Ако почувствам, че съм се вкарал в спиралата на ежедневието, веднага си създавам предизвикателство пред което да се изправя и да тествам силата и духа си. Да направя живота си по интересен. Имах нужда от предизвикателство в този етап от живота си и го направих.

 

Костадин Койчев-Kovak :

-         Българската история и в частност Васил Левски какво са за

един млад човек като вас?

 

Боян Ченешев:
- Всичко, ако искаш да се чувстваш горд с историята си, а Левски е част от българската история и не само от нея. Оставил ни е огромно наследство и премери как да бъдем доблестни синове на родината си. Дал ни е пример, че най-ценното е родината ни. Тя е нашият дом и ние трябва да го ценим и уважаваме с цената на живота си. .

Костадин Койчев-Kovak :

-        Освен Левски имате ли друга историческа личност на, която се

възхищавате и защо?

 

Боян Ченешев:
- Разбира се! България има толкова много исторически личности, за които може да се говори много. България винаги е имала достойни личности както преди така и в днешно време, с разликата, че сега умишлено се прави така, че да не бъдат показвани много, защото държавата няма интерес от това, хората да знаят и да бъдат будни. Сами ще се сетите, какво се е случило, когато народа е бил буден, какво се е случило. Пише го в историята ни!

Костадин Койчев-Kovak :

-         Подготвяте ли нещо ново? Песен, книга, филм...

 

Боян Ченешев:
- Подготвям много неща. В момента работя върху първият си музикален албум и се смятам за лятото на 2025 година да е готов. Работя върху много песни, както и пиша няколко истории от които смятам да създам и филм.

Костадин Койчев-Kovak :

-         Четете ли българска съвременна литература? Харесвате ли

някой български автор?

 

Боян Ченешев:
-     Да си призная, напоследък не успявам много да отдам време на новите съвременни автори, макар че напоследък срещам доста такива. В този етап от живота ми съм се отдал на темата за личностното развитие и сега опитвам да наваксам с много автори, които съм пропуснал.

Костадин Койчев-Kovak :

-         Какво искате на споделите с вашите почитатели?  

 

Боян Ченешев:
-     Да не се примиряват с това, което усещат, че не е живота им. Да се борят и да не спират да вървят. Винаги има път! Винаги можеш да направиш живота си по интересен и вълнуващ. Намери страст, която да те води нанякъде, създай си цел и се впусни в приключение, което може да се окаже смисъла на живота ти.

Костадин Койчев-Kovak :

- Благодарим ви за отделеното време.

Откровено интервю по e-mail с психолога Димитър Драганов на Костадин Койчев - Kovak за Прекрасен дом

 

         В петъчната вечер Ви представяме едно  по-различно интервю, което ще ни потопи в някои от най-наболелите теми на съвременното българско общество. Ще поговорим за предизвикателствата пред българската култура и защо един толкова значим и вдъхновяващ литературен проект като „Писмо-Четмо“ остава без подкрепа от държавата, въпреки скромния му бюджет.

Ще разгледаме състоянието на българската литературна общност и как тя изглежда през погледа на нашия гост – младия психолог и писател Димитър Драганов. Освен това, ще обсъдим и двете му последни книги – „Когато нямаше никого“ и „Красивото чудовище“.

Ето интервюто по e-mail  с психолога - поет Димитър Драганов:

Костадин Койчев - Kovak:

-   Здравейте, господин Драганов, благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Вие сте

психолог? Как минава денят на един млад психолог? Разкажи ни за себе си?            

Димитър Драганов:

-  Здравейте! Аз също сърдечно Ви благодаря за предложението да реализираме това

интервю! Старая се добре да планирам дните си, които преминават в работна дейност, след която се фокусирам върху полагане на усилия за надграждане на някой мой творчески проект, който съм започнал да реализирам. Обичам да подреждам дейностите в дните си по график, като винаги си оставям пространство, което ми позволява да знам, че някоя от дейностите може да не бъде изпълнена поради различни причини или да премине за осъществяване през друг ден. Старая се да съм подреден в различните сфери на живота си – работа, семейство, здраве, любов, както и др., защото знам, че в цялостен план подредеността е носител на душевен баланс.     

Костадин Койчев - Kovak:

-        Вашият творчески път започва с поезия, как и кога написахте своя първи стих?

Димитър Драганов:

 -  Моят творчески път започна с писането на поезия преди повече от десетилетие. Първото ми стихотворение беше посветено на любовта, като наскоро отново обърнах погледа си към него, за да си припомня откъде съм тръгнал. Винаги съм усещал, че силата на словото живее в мен, и просто очаквах времената, в които ще започна да я изразявам и предавам на другите. Добри и интересни години бяха! Чувствам се щастлив, че пътят ми се пресече с този на римуваното слово!            

Костадин Койчев - Kovak:

 - Завършвате бакалавър „психология“ във Великотърновския университет през 2022 г., а година по-късно и магистър „социална психология“. А днес вече имаш два научни труда под формата на книги, разкажи ни първо как се стигна до „Когато нямаше никого“?  

Димитър Драганов:

 - Точно така – завърших бакалавър психология във Великотърновския университет през 2022 г., а през 2023 г. завърших магистър „социална психология“, като по време на магистърското си следване успях да работя известно време като психолог в Общностен център за деца и родители „Царевград“ с деца от 0 до 7 г., които имаха различни увреждания. Именно през 2023 година преминах през нелек личен емоционален етап на болка и прозрения, който реших да опиша впоследствие в книга. По този начин на бял свят се роди „Красивото чудовище“ – едно художествено произведение, в което говоря открито за върволица от тежки трудности в живота, които могат да ни застигнат във всеки един етап от него. Невинаги можем да бъдем подготвени за ударите на битието и понякога единственото, което можем да направим, е да се опитаме да извлечем позитивите от негативите и да продължим напред.              

В книгата си „Когато нямаше никого“ казвам, че когато няма никого, винаги имаме себе си. Убедих се и продължавам да се убеждавам, че това наистина е така. Осъзнах това точно в тези трудни моменти през 2023 година, които вече са зад гърби ми, но те ме изградиха като още по-силна и още по-уверена личност. Всеки, който желае да се сдобие с книгата ми „Когато нямаше никого“, разгръщайки нейните страници, ще може да се доближи до описани и структурирани насоки под психологическа форма за това как да преодолеем успешно тъмнината на собствената си душа и да изплуваме обратно към света на светлината.   


Костадин Койчев - Kovak:

 - Последната Ви книга - „Красивото чудовище“, разглеждате „нарцисизма“, или по-скоро „нарцистичното  личностово разстройство“. Един сериозен проблем в нашето общество! Ще ни разкажете ли малко по-подробно за този проблем?            

           

Димитър Драганов:

 - Проблемът с нарцисизма, нарцистичното личностово разстройство и с ред други психопатологични отклонения в нашето общество има толкова огромни мащаби, за които изобщо не се говори – факт, който никога не съм разбирал и няма да мога да разбера като човек и като психолог. Пред себе си имаме поставена съществена дилема за приемане и разрешаване, а не правим нищо по въпроса, освен да констатираме с абсурдна тъга поредния случай на жена, убита в условия на домашно насилие, или на такава, която е останала жива, но е претърпяла зверско душевно и физическо издевателство, осакатяващо я доживот. Мисълта ми е, че тези проблеми не са изговорени в реалните им измерения, и това, на което ставаме свидетели, е точно това, за което не говорим, а предпочитаме да си затворим удобно очите и ушите за неговото съществуване.    

„Красивото чудовище“ е една книга, в която се опитах да разкрия специфичните особености на следното душевно колебателно състояние, което описах през първо лице – форма за разказване, която се оказа много любипитна за читателите, предоставящи ми различни обратни връзки по посока на прочетеното. В тази своя пета книга говоря за нарцисизма и го описвам под художествена форма, движейки се по рамката на установените научни граници, които са постулирани за него. Реших, че това може да бъде моят принос в осъзнаването на нарцистичното личностово разстройство.                       

Костадин Койчев - Kovak:

- Подготвяте ли нещо ново? Имате ли някой проект, за който искате да споделите?         

Димитър Драганов:

 - Благодаря Ви за чудесния въпрос, на който ще отговоря съвсем искрено, защото смятам, че така би следвало да действам. Отговорът ми е „не“. Моята цел към настоящия етап по-скоро е да се отдръпна от художествената сфера, защото се чувствам безкрайно разочарован, предаден и изоставен от поведението на Министерството на културата и редица други институции на „духа“, които повече от година с една дама от град Пловдив се опитваме да убедим, че си струва да реализираме един светъл литературен проект, за който се нуждаехме от финансиране. Този проект е разписан и готов за реализиране, това е художествена дейност за младите хора, но никой не иска да я подкрепи, защото в България културата е смачкана, унищожена и презирана от всички страни. Не е и само този проект – редица други наши проекти биват неглижирани, и не само наши. Но после имаме дързостта да умуваме за насилието в моловете...

Отговорът на институциите, за които говоря, беше „не“, с което, освен че ме разочароваха и преумориха емоционално, ме и принудиха сериозно да се замисля дали това, което правя, дали това, че издавам книги и ги споделям, изобщо има смисъл, тъй като насрещна подкрепа досега не съществува. В контекста на Вашия въпрос мога да отбележа, че в България намерението да подготвим нещо ново, намерението да преиздадем нещо старо винаги намира съществен отпор именно от институциите, които би трябвало да ни подкрепят. Те не са до нас, а против нас! Комуникирах с над 200 места, сред които и Министерството на културата, различни културни Фондации, както и частни бизнеси, откъдето търсихме спонсориране, но тяхното отношение бе като да се опитват да премахнат от вниманието си някакви безсмислени усилия, които ненужно ще ги ангажират. Не съм сигурен, че някой от служителите в следните „институции на духа“ се поинтересува, че лично със свои средства създадох културна институция, която очакваше да бъде подкрепена, но всичко се срина поради липсата на подкрепа, която трябва да бъде дадена от държавата към народа! За тях, медийно манифестираните „стожери на духа“, може би усилията ни са безсмислени, защото се опитваме да направим положителна промяна на обществото, в което живеем, промяна, която, както изглежда, е повече от нежелана, но ние жертвахме от личното си време, за да се опитаме да случим проект, който има немалка стойност. Никой не ни попита как се чувстваме накрая – нещо, за което и никой не е длъжен, но си дадох сметка, че в България култура няма, и реших да се отдръпна, за да запазя себе си, собственото си здраве, което започна да се разрушава от работната преумора, за която не бях възнаграден с абсолютно нищо, както и се насочих към още повече лична тишина, мир и спокойствие. Не си струва никой да се коства за това общество. Нещо, което много други автори направиха, омерзени и унищожени от поведението на „институциите на духа“, които би следвало да ни подкрепят и да ни помагат да осъществяваме проектите, които имаме.                        

Изглежда, че никога не са го правили.     



Костадин Койчев - Kovak:

 -  Обърнахте ли се към някоя от големите медии за подкрепа? Поне да разгласят случилото се?                     

Димитър Драганов:

 - Тук е моментът да посоча пунктуално, че се обърнах към абсолютно всички големи медии в страната, към които насочих молбата си да разгласят новината (която им бях изпратил предварително написана от моя страна, защото знаех, че те никога няма да се ангажират да ни вземат интервю или да напишат своя статия – факт, продиктуван от многогодишния ми досег до медийната ефер, довел ме до следното знание) за съществуването на нашия литературен проект. Тук добавям с откровено поставена на сърцето ръка и водещите БНТ, БТВ и Нова. Те не съдействаха и не разпространиха новината. Нима ние не ги търсихме десетки пъти и не направихме всичко по силите си да разпространим периметъра на своето дело? Така и не посочиха причините да откажат. Обърнах се и лично към работещи журналисти във всяка една от посочените медии, като част от тях ми отговориха, че отказват да разпространят новината за литературния проект в Пловдив, без да посочат каквито и да е качествени аргументи защо. Защо? Тук е тъжният момент да споделя, че никоя медия не си прави труда да отразява културни новини във връзка с дейността на някой автор, който не е толкова прочут, както обикновените имена, които се ширят в общественото пространство и оформят облика на българската мисъл, сякаш само те са квалитетни представители на интелигенцията. Сам действах денонощно в рамките на година и половина като PR, но въпреки това усилията ми, както и тези на моя партньор в проекта, не успяха да дадат успешния краен резултат, към който се бяхме насочили. Не можеш да пребориш държава, която не позволява на светлите дела да се раждат.                       

Знаете ли – тук най-тъжното е, че за тази година и половина, в която комуникирах както с политици, така и със стотици медии, осъзнах ярко, че опростачването на нацията е преднамерена държавна политика, която към момента систематично се прилага и действа безотказно. Точно тя ме преумори и изтощи до такава степен, че вече разумно пожелах да се отдръпна от художествената сфера, защото, когато нямаш подкрепата от държавата, не можеш да постигнеш по-широк периметър на проекта си. А подкрепата от държавата беше задължителна за оказване, като се има предвид колко изоставени са всички културни творци. Въпреки това съм доволен, че заедно с партньора ми дръзнахме да се изправим срещу цял бюрократичен апарат, дори и това да прозвучи нескромно на някого. Уви – както винаги, държавата беше там и утвърди заключението, че умните хора, които желаят да променят нещо в позитивна насока със знание, а не с деструктивна сила, са крайно нежелани и тотално пренебрегнати на територията, наречена България. Мисля, че няма смисъл да ви говоря за емоционалното насилие, на което бяхме подложени. Ето, аз съм тук, пред Вас, млад 25-годишен мъж, който за година и половина е обиколил всички възможни места, за да осъществи заедно със свой партньор литературен проект в името на подпомагането на останалите творци. Ето, аз желая да бъда добър пример, но насреща си получавам изоставяне и вменяване на вина, че действам в сферата на литературата. Как после изобщо медиите имат наглостта да говорят за насилието по моловете? То е възможно най-естественият резултат, възникнал след неглижирането на опитите да бъде прекъснато със слово...       
Не мога да благодаря на медиите...          

Костадин Койчев - Kovak:

 - Разкажи ни за вашия проект? Каква сума Ви трябва? И има ли още шанс да се реализира, ако някой ви подкрепи финансово? Как евентуални дарители могат да се свържат с Вас?    

Нека всеки, който желае, си направи труда да напише в Гугъл – Литературенпроект „Писмо-Четмо“. Все пак има няколко публикувани статии, в които се говори повече за него. Всеки, който желае, може да се запознае, с което искам да провокирам полагане на старание от четящия тези редове.      

Нуждаем се от 4-цифрена сума, която с лекота може да бъде поета или от Министерството на културата, или от частен дарител. Търсим такива неспирно от година, но така и не получихме положителен отговор. Проектът може да се реализира, ако някой реши да го подкрепи, а евентуалните дарители могат да се свържат с нас на фейсбук страницата на проекта, която е следната:

https://www.facebook.com/profile.php?id=61554997196360        

Костадин Койчев - Kovak:

- Четете ли българска художествена литература? Какво Ви е мнението за новото поколение български автори?       

Димитър Драганов:

 - Чета българска художествена литература и имам пряк поглед над творчеството на новото поколение български автори. Никога не съм се ангажирал да давам каквито и да е оценки и мнения за нечие творчество, защото смятам, че ничие творчество не трябва да бъде поставено в рамките на субективно възприемаемата оценка. Имам пряк поглед и над специфичните особености на творческата литературна гилдия, като намирам за редно да отделя няколко реда по-скоро за тях, защото те са част от картината, която може тотално да ни обезсърчи.   

В българската литературна гилдия цари атмосфера на хаос, завист, токсичен нарцисизъм (желание някой да бъде повече чут като автор от другия, вместо да се опита да помогне на своя брат по перо да достигне до повече хора), почти несъществуваща междупоколенческа приемственост, както и огромно количество злоба и агресия. Отново за тези неща не се говори по никакъв начин никъде. Дори и да прозвучи нескромно от моя страна, изразявам следното свое мнение от позицията си на автор, спечелил известно количество национални и международни награди, които бързо ме запознаха с ярките особености на българската народопсихология, както и добавиха още повече към причините да пожелая да се отдръпна от това, което се нарича „българска културна сфера“. Тя е българска, но вече значително се съмнявам доколко е „културна“. Мнението ми за новото поколение български автори е, че трябва да си дават повече взаимна подкрепа, да не бъдат разделени едни от други, да не се опитват да се издигнат над постиженията на своя другар по перо, а да осъзнаят, че само сплотеността може да ни поведе към съзиданието на нещо светло.    

Костадин Койчев - Kovak:

 - За какво мечтае един поет-психолог?   

Димитър Драганов:

 - Това мое интервю няма да бъде едно от най-позитивните, които съм давал, но такава е реалността, в която живеем, и според мен трябва най-сетне да си отворим искрено очите за нея и да се опитаме да я променим. Да ви призная честно – напоследък съм свел до минимум мечтите си и съм усилил на максимум действията си, защото знам, че мечти без действия са просто мисли в главата. Действам в насока организиране на широко обществено говорене за особеностите на нарцисизма и нарцистичното личностово разстройство, като за целта съм се свързал с други институции в сферата на психологията, които, надявам се, ще откликнат на моя апел за колаборация в името на това да помогнем на хората да разберат повече за следното колебателно душевно състояние. Знаете ли – комуникирам с много души в ежедневието си и не можете да си представите колко хора разкриват тежки разкази за взаимодействие с нарцисисти, колко хора споделят на какво жестоко сексуално, емоционално и физическо насилие са били подложено в своето детство, колко от тях дори не са знаели, че съществува подобна дума „нарцисизъм“, поради което са останали в неведение за това, което им се случва.            

Затова моята цел е да помогна в тази насока.     

Предстои да видим какво ще се случи.    

Костадин Койчев - Kovak:

 -  Последен въпрос, бихте ли казали нещо на нашите читатели?        

Димитър Драганов:

 - На читателите бих пожелал здраве, хармония и удовлетворение в личен план! Бъдете любопитни и откровени! Не се страхувайте да опитате и да сгрешите! Грешката е признак, че сме живи!            

Четете стойностна литература и се образовайте!           

Това е малка част по пътя към себепознанието и случването на положителната промяна на времената, в които живеем.

Костадин Койчев - Kovak:

-  Благодарим за откровенното интервю.