Интервю с Филарети Крумова: Недоизказаните истини и силата на едно семейство, пред Костадин Койчев – Kovak

 В този петък ще си говорим за история – българска и балканска. Представям ви Филарети Крумова – жена, майка на две деца и търсач на истината. Истина, която преминава през Гръцката гражданска война, достига до Унгария и завършва тук, в родната ни България. Това е историята на нейния род, чиито корени водят към гръцките земи по времето на Османската империя. Днес Филарети решава да я сподели със света чрез своята книга „Пръснати по земятакато птиците по небето“. Повече за нея и нейната книга ще разберете само ако прочетете цялото интервю!

Костадин Койчев- Kovak:

– Здравей Филарети, къде живееш и с какво се занимаваш? Защо избра чужбина? Как минава един твой делничен ден?

Филарети Крумова:

– Здравей Ковак, първо искам да ти благодаря за възможността, която ми предостави Прекрасен дом, както и за това интервю. Надявам се, че ще бъде интересно за читателите. Не мога да скрия, вълнувам се от въпросите, които си ми подготвил!

 

Как минава един мой ден…имам две деца и съвсем естествено голяма част от ежедневието ми е свързано с грижите около семейството и домакинската работа. Въпреки това успявам да намеря време за себе си, както и за нещата, които правя. Всъщност писането не е основното ми занимание имам и още няколко страсти. По професия съм зъботехник, но живота така ме завъртя, че дойдох в Англия и се наложи да се откажа от работата си. С течение на времето намерих начин да се възползвам от наученото и да го приложа в друга сфера. Сега се занимавам с реставрация на стари мебели, рисуване, моделиране с глина и като цяло вдъхвам нов живот на стари вещи. Повечето ми приятели се смеят, че не съм като другите жени, които обичат да се разтоварват в шопинг центровете като обикалят за дрехи, аз предпочитам строителните и антикварните магазини.

Избора ми за чужбина…стана случайно. Сестра ми дойде първа в Англия, аз дойдох лятото на 2006-та само, за да се видя с нея, но така и не си тръгнах. Тук срещнах и съпруга си, също българин. Вече близо 20 години живеем в Англия, но плануваме един ден да се приберем в България.

Костадин Койчев- Kovak:

– Ти си автор на една прекрасна книга – „Пръснати по земята като птиците по небето“. Какво те подтикна да започнеш да се ровиш, за да стигнеш до там, че да напишеш този прекрасен научен труд?

Филарети Крумова:

– Не бих я определила като научен труд, по-скоро е историческа семейна драма. Идеята да напиша тази книга ме владееше дълги години, още като тийнейджър. Както вече знаеш не познавам близките си, за които пиша, но израснах с тяхната история и техните снимки.

 Все си повтарях, че някой трябва да я разкаже. Това беше трудна задача и тогава си мислех, че няма да се справя. Темата е доста деликатна, прикрита, а фактите унищожени. Човек трябва да е в доста по-осъзната възраст, за да може да се „гмурне“ в дълбокото. Ако бях написала тази книга преди 15 или 20 години, тя със сигурност нямаше да е това, което е сега. В България има страшно много гръцки политически емигранти, а тяхната история остава скрита и неразказана. В учебниците по история също не се споменава за тях. Тези хора жадуват да се каже истината са събитията от Гражданската война, за отведените им деца, за разпокъсаните и разделените им семейства. Засегнати са няколко поколения. Тази книга не е само за моето семейство, тя е за всички тези гръцки бежанци.

Костадин Койчев- Kovak:

 – Книгата описва една от най-страшните трагедии извън военновременните периоди. Там са описани материали, които не са стигали никога до никоя медия. Как се добра до тях?

Филарети Крумова:

–  Когато започнах да търся по-подробна информация, установих, че има материали по темата, но същевременно те не бяха толкова задълбочени. Описваше се войната, но подробностите липсваха. Примерно за отведените деца. Ако човек се разрови в гугъл ще открие не повече от две изречения. Аз знаех за тези деца, защото две от моите лели са били отведени и прекарани с камион в приют в Румъния. Баба и дядо успяват да ги открият едва шест години по-късно. Представи си какво е да вземат децата ти насила и да не знаеш дали ще ги видиш отново. А много майки така и никога не намират децата си. Тук обаче трябва да подчертая, че има два вида отведени деца. Едните са били настанявани в селища наречени Педополис от кралица Фредерика, а по-късно 12 000 от тях са продадени в Америка. Другите деца са изведени от страната от комунистите и разпределяни в различните соц. страни. Но и в двата случая говорим за 90% българчета и 10% деца с гръцки произход. Тази информация все още се крие. Беше изключително трудно да я намеря. В голяма степен с историческата част на книгата ми помогна моят вуйчо, който е почетен професор и преподавател по история в Кипър.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Гърците не обичат или даже не желаят да говорят за своята гражданска война, защо?

Филарети Крумова:

–  О, да. Темата за войната в Гърция е тема табу и до днес. Има неписано правило между гърците, дори в тесен семеен кръг не се говори за нея. Смятам, че това е породено от факта, че страната се разделя на две воюващи страни и се превръща в братоубийствена война. Синове воюват срещу бащите си, братя срещу братя и сестрите си. Поради тази причина младото поколение не знае почти нищо. Преди месец се свърза с мен един гръцки журналист от Атина, който има амбицията да направи изложба свързана с Гражданската война, именно за да покаже и да запознае младото поколение с нея. Издирваше всякакви документи, снимки и артефакти. Радвам се, че успях да му помогна и няколко снимки и документи на дядо ми ще бъдат включени в изложбата.

Костадин Койчев- Kovak:

–  До колко британците и комунистите са виновни за тези кръвопролития в Гърция?

Филарети Крумова:

 –  Тези, които все пак са чували, знаят че първоначално страната е била нападната от Италия. По-късно се включват Германия и България. Под влияние на Русия, тогавашен СССР, се надигат първите партизански групи. Британците наблюдават и чакат удобния момент да се включат. Те също са имали интерес към територията на Гърция. Когато трите окупиращи страни напускат принудително страната, англичаните се намесват като освободители. Те обаче си поставят за цел да унищожат партизанското движение от страх Гърция да не попадне в ръцете на Русия. Така че Англия изиграва доста важна роля в избухването на Гражданската война.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Докато пишеше книгата имаше ли хора, който се опитваха да ти попречат да я напишеш?

Филарети Крумова:

 –  Нямаше кой да ми попречи или да ме спре. Бях си поставила за цел, че ще открия цялата истина и ще я запиша такава, каквато е била, без да спестявам нищо.

Заспивах и се събуждах с мисълта за книгата. Минах през много трудности, не мога да го скрия, но умишлено никой не се е опитвал да ми пречи. Може би тук е момента да кажа, че за мен беше важно да разкажа историята от гледна точна на семейството, близките и роднините ми, а не от информацията, която се предлага на широката публика. По-скоро всички ми съдействаха и помагаха в това отношение.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Наследниците, на семействата Григорови, Манзарови и Костарелови свързаха ли се

с теб след издаването на книгата?

Филарети Крумова:

–  Познавам тези семейства от дете. Това са съседски и приятелски семейства на моята баба още от Гърция. Когато нейното семейство тръгва да бяга към България и пристига в Свищов, те идват заедно. Винаги са се разбирали и подкрепяли, както и ние техните потомци днес. Гръцката общност в България е била сплотена като цяло. Това са хора с еднаква болка и съдба. Потомците на тези семейства чакаха книгата с нетърпение. Те бяха и едни от първите, които пристигнаха на представянето, което направих в моя роден град.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Кой ти подаде ръка докато пишеше? Имаше ли проблеми в издаването?

Филарети Крумова:

–  Вече споменах, че всички роднини и приятели на семейството ми се включиха с всякаква помощ. Изпращаха ми снимки, документи, обаждаха ми се, когато се сетят за нещо важно или ми даваха телефонните номера на тези, които биха могли да ми помогнат. Процеса на събиране на информация беше дълъг...ужасно дълъг. Малко хора си дават сметка, че зад тази книга стоят повече от четири години труд. Колкото до издаването на книгата...спомням си, че когато я завърших си отдъхнах и си казах: „Най-накрая е готова. Трудната част свърши, сега само трябва да я издам.“ Да ама Не! Оказа се, че и издаването не е толкова лесно. Всъщност може аз да не съм попаднала на правилните хора. От издателството, с което се свързах ми обясниха, че книгата е в доста завършен вид и ще бъде готова за по-малко от три месеца. Девет месеца по-късно аз все още чаках. В крайна сметка ми изпратиха част от готовия материал, но се оказа, че са премахнали различни части от текста. Естествено не се съгласих с тях, защото бях обещала на себе си, че няма да спестя нищо на читателите. В процес на търсене на друго издателство, стигнах до извода, че няма кой да се справи с книгата по начина, по който аз си я представях. Бях достатъчно разочарована и не беше трудно да взема крайното решение да я оформя сама и да се самоиздам. С редакцията ми помогна моята учителка по български език и литература – г-жа Латинка Бонева, на която съм изключително благодарна. Със задачата за превръщането на текста в криви се зае моя приятелка - Севдалина Русева и свърши чудесна работа. Странирането, оформянето на снимките и корицата са мое дело. Щастлива съм, че книгата стана това, което исках. Сбъднах една голяма моя мечта. Оставих нещо след себе си, за децата си и техните деца.

 Вярвам, че един ден ще го оценят.

 През последните няколко години наблюдавам как процента на самоиздаващите се писатели у нас стремглаво расте нагоре и ако не се промени нещо в цялата система скоро издателствата няма да съществуват. А да не говорим за високите проценти, които изискват книжарниците, с които печелят от твоя труд без да са вложили нищо. И това трябва да се промени. Но това е дълга тема и спирам дотук.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Числото „9“?

Филарети Крумова:

–  Този въпрос е много интересен. Не го очаквах, но се радвам, че ми го задаваш. Числото 9 винаги е присъствало в живота ми. Това са загиналите от семейството ми по време на земетресението през 1977г. Никога не му бях давала по-различно значение, докато не започнах да пиша книгата. Забелязах, че то се появяваше все по-често и в един момент си дадох сметка, че не е случайност. Това, което ще споделя сега го няма в книгата. Не бях сигурна как ще се приеме от читателите и реших да не го включвам. Първото, което забелязах е, че баба и дядо са чакали 9 години, за да бъдат настанени в 9-етажният блок. По-късно разбрах, че от падналият блок са оцелели само 9 човека, а броят на загиналите деца е 27, което погледнато по друг начин 2+7 е равно на 9. Тогава се сетих за думите на баба Ани, която е близка на семейството ми, но за съжаление вече не е сред живите. Тя казваше: „ Господ прибра при себе си всички деца, родени в четна година!“ В тези думи тя визираше децата от моето семейство, но аз нямах търпение да отида до паметната плоча и да направя списък с всичките 27.

Оказа се, че само 9 от тях са били родени в нечетна година, но отново се появи това число. Замислих се и върху степента на земетресението – 7,2 по скалата на Рихтер, което отново е 7+2= 9.

Часът на земетресението е бил точно в 21:24 ако съберем числата отново прави 9. Дори изграденият паметник, в който са погребани близките ми е бил на стойност 9 000 лв. Другият ми дядо беше инженер и всъщност той е направил изчисленията и е проектирал паметника, като го е изпълнил с много символи свързани с числото 9. Това го пише в книгата и няма да изпадам в подробности. Когато споделих с майка ми за това число, тя не можа да спи цяла нощ, а на сутринта ми се обади с думите: „ Ти знаеш ли, че си 9-та внучка на дядо ти!“ И беше права. Може би това отговори на въпроса, който много от близките ми задаваха – „Как реши да напишеш тази книга?“ Не можех да го обясня, това беше едно вътрешно мое усещане, което ме преследваше с години. Не случайно държах да има 9 бели гълъба на корицата на книгата. Дали хората ще видят това число, по начина, по който аз го виждам - не знам, но за мен то носи някаква символика. Когато се разрових, за да намеря значението му, в нумерологията и в християнството го описват така – „Напълно завършване на житейският цикъл и подготовка на душата за ново прераждане!“

Костадин Койчев- Kovak:

–  Какво послание носи твоята книга за света?

Филарети Крумова:

–  Какво послание...мисля, че са няколко. Първо трябва да се спрат войните. Това е най-голямата загуба на невинни човешки животи. Не го разбирам. Заради болните амбиции на някой хора, свързани с интереси, територия и власт, стотици хиляди губят живота си. Умират деца. Семейства се разделят. Жени погребват мъжете си. Войната е страшно нещо и не трябва да се случва повече, но всички виждаме какво става.

Друго послание, което носи книгата ми е да се обърне сериозно внимание върху качеството на съвременното строителство. Контролът е занижен, а в България има сеизмични зони и стават земетресения. В случаят, за който разказвам, разрушенията и жертвите са следствие от некачествените и спестените материали, с които са строени падналите блокове. Това трябва да служи по-скоро за поука, за да не се повтаря тази грешка. Не случайно обърнах внимание на тази тема и отделих една глава от книгата.

Мисля, че най-голямото послание, което носи книгата ми е любовта. Любовта, привързаността, всеотдайността и уважението...чувства, които трябва да са водещи във всяко едно семейство. Нито войната, нито това, че са били принудително разделени не е попречило на семейството ми да търсят път един към друг. Болно ми е, когато виждам, че в днешно време има все повече неразбиращи се семейства. Като че ли някъде във времето се изгуби ценностната система у човека. Липсва човечността и уважението към по-възрастния, дори към родителя. Губи се връзката между братя и сестри. Хората станаха материални и аморални, а пошлотата взема своя връх. Страшно е. Поколението ни се „разболява“.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Би, ли създала втора такава книга?

Филарети Крумова:

–  Мисля, че успях да събера достатъчно интересни факти и доказателства. Описах събитията и живота на близките ми в детайли. Не мисля, че има какво още да напиша ако ме питаш за нещо като продължение на тази книга. Но бих написала още една книга ако съм сигурна, че тя ще достигна до всички гръцки емигранти. Смятам, че трябва да се говори за тази част от историята ни и не само това, но и да се включи в учебниците. Това са българи, чиято съдба от години се пренебрегва и най-лошото...прикрива се.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Четеш художествена литература? Имаш ли любими автори?

Филарети Крумова:

–  Щастлива съм, че през последните няколко години ми остава повече време за четене. Обичам да се потапям в книгите и да се откъсвам от реалността. Дори самата миризма от хартията на нова книга ми харесва. Не подбирам български или чужди автори, чета всичко, което ми харесва и то на доста различна тематика.

Последната книга, която прочетох от български автор е „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров. Толкова силно ми въздейства, че близо десет дена не можех да започна друга. Тя е по действителен случай, свързана с война и до някаква степен се доближаваше до моята тема. Смятам, че има страшно много талантливи български автори, което ме прави щастлива. Ние сме интелигентен народ и не бива да бъдем подценявани. Българската книжовност и култура се е доказала с времето. Превъзхождаме много чужди народи в много отношения.

Костадин Койчев- Kovak:

–  За какво обичаш да пишеш?

Филарети Крумова:

–  Не мога твърдо да кажа, че имам любима тема, зависи в какво настроение съм и какво ме вълнува в момента. Но е факт, че повечето ми неща са част от действителността, която ни заобикаля, за това са тъжни, има доза драма в тях. Това не ме прави нещастен човек, напротив смятам че съм щастлив и вечно усмихнат човек с чувство за хумор. Така се случва, че в повечето случай пиша, когато съм тъжна, това е моят начин да се освободя от напрежението. Пиша и стихове - любовни, тъжни и хумористични. Дядо ми пишеше много. До последния си дъх не се отдели от пишещата машина. Сигурно съм го наследила от него. Всъщност той е първият човек, който усети, че имам талант. Поне така твърдеше. Още като ученичка събираше всичките ми тетрадки по литература и четеше темите, разказите и есетата, които пишех. Сега имам нужда от нова тема и муза, но още не се е появила.

Костадин Койчев- Kovak:

–  Какво би пожелала на хората?

Филарети Крумова:

–  Ще им пожелая да отворят сърцата си. Да се обичат, уважават и ценят повече. Животът е твърде кратък, за да сме лоши. Лошотията разболява човек. Нека си представят, колко по-хубав и лесен би бил живота ни ако срещаме усмихнати и щастливи хора по улиците. Ние сме човешки същества, които трябва да си помагат и да мислят един за друг. Ако продължаваме да живеем по начинът, по който го правим... ще сме следващата цивилизация, която ще се самоунищожи и ще изчезне. Но искам да завърша интервюто с нещо, което беше водещо за мен пишейки книгата. С тези думи завърших и представянето ѝ - „Нека живеем така, че да бъдем пример и вдъхновение за децата си!“

Костадин Койчев- Kovak:

–  Благодарим ти от сърце за това интервю.

Книгата на Филарети Крумова може да намерите в интернет магазина Прекрасен дом.

Интервю с "преродената душа" Весела Йоанну пред Костадин Койчев-Kovak за "Прекрасен дом"

 

Този петък ще ви срещнем с една истинска „преродена душа“ – Весела Йоанну.

Тя е писател, вдъхновител и жена с необикновена житейска история. За кратко време Весела е преминала през множество изпитания, които са я направили още по-силна, мъдра и устремена.

Майка на четири прекрасни деца, тя умело балансира между грижата за семейството и своето призвание – да помага на другите като енергиен ментор. С творчеството и мъдростта си Весела вдъхновява хората да намират светлината в себе си и да живеят в хармония със света.

Не пропускайте това вълнуващо интервю, за да научите повече за пътя, по който е преминала, и уроците, които споделя с всички нас.

 

 

Костадин Койчев-Kovak :

-Здравей Весела, има ли сняг в Кипър? Разкажи ни за твоя делничен ден?

Весела Йоанну:

- В Кипър вали сняг само в планината и няма как да се събудиш сутринта и отвън да е наваляло. Тази година се прибрах в България за зимата и се чувствах като малко дете гледайки снега през прозореца.

Моят ден протича всеки ден разнообразно. От една страна в рутината и грижи за бита, а от друга в магическия свят на енергията. Сутрин обикновено пиша ако имам някакъв нов проект, провеждам сеанси за енергийни развързвания и сега отворих една група във Фейсбук, за да пиша на теми, които могат да бъдат полезни за личностното развитие.

Костадин Койчев-Kovak :

-Защо избра чужбина? И защо точно Кипър?

Весела Йоанну:

-Много труден въпрос, защото като малка аз винаги съм си представяла, че ще живея и ще се реализирам професионално в България. Не избрах чужбина, тя ме избра мен. Леля ми дойде първа в Кипър, през 1994г., след което дойде майка - 1995г., а аз уж за три месеца през 1996г. След три месеца не исках да видя Кипър и през крив макарон, но майка и леля много настояваха да уча. Като чужденец по това време имаше ограничени специалности, които можеше да запишеш. Тази, която трябваше да избера в крайна сметка не ми беше по сърце и аз се отказах в края на първия семестър. Плана беше да се върна в България, за да уча Психология, но тогава Кипър ме избра и останалото е история, която всеки може да прочете в първата ми книга.

Костадин Койчев-Kovak :

-Кога осъзна, че искаш да се занимаваш с „енергийни практики“?

Весела Йоанну:

-Дълги години като, че ли живота ми се случваше или поне така на мен ми се струваше. От 1998г. когато се омъжих, до 2008г когато се „събудих“. Сега знам, че нищо не е било случайно, но когато Кипър ме избра, а „енергийните практики“ ме намериха, не знаех, че е било план на моята душа преди да се родя. В началото ми беше извънредно трудно, защото когато се „събудих“ аз имах три деца, две работи и цялото домакинство на плещите си, а събуждането ми все едно отвори кутията на Пандора. А осъзнаването, че искам да се занимавам с това дойде веднага, но ми отне години, за да го направя реалност.

 

Костадин Койчев-Kovak:

-Как написа първата си книга? Защо я издаде само в електронен формат?

Весела Йоанну:

-По стечение на обстоятелствата 2018г. останах без работа, защото се преместихме в друг град, а и децата от няколко години бяха четири. Няколко месеца бях в депресия и всъщност започнах да пиша първата си книга, защото реших, че трябва да пусна и освободя миналото си. Нямах намерение това да е книга, но през цялото време все едно го пишех за някого да го прочете и да му е полезно. Текста беше много объркан, защото на моменти мислех да е полезна за някого книга, а на моменти си беше лечебен и терапевтичен процес за освобождаване. Затова реших, че тази книга няма да я продавам, а ще я подарявам в електронен вариант, на всеки, който желае да я прочете.

 

Костадин Койчев-Kovak:

-Ще ни разкажеш ли за „Скитница в безвремието”, знам колко ти е любима?

Весела Йоанну:

-Започнах „Скитницата“ в един много тежък период в моя живот. Преживяхме загуба в семейството, брата на съпруга ми и имаше други обстоятелства, които ме понесоха в тази посока „има ли нещо след..“ Текста на Скитницата потече с такава лекота, дори радост. Интересното беше, че започна от един абзац, който аз написах за литературните петъци, които провеждахме в една фейсбук група „Хоби бар“ А през цялото време докато я пишех имах чувството, че пиша от свое име. Пишейки се потапях в света на душата, моята ли беше или на друг, не знам. Може би, защото включих и една-две лични регресии. Любима ми е, защото писането беше моя спокоен пристан в този момент.

 

Костадин Койчев-Kovak:

-„Вселенски мъдрости+1“ е безценен източник на мисъл, отговори и енергия, която кара сърцето ти да прескочи и насочва вибрациите на Вселената към нас самите. Книга, която ни кара да мислим и действаме. Защо? Какво прави тази книга толкова специална? Разкажи и за сайта с карти към нея?  

Весела Йоанну:

-Тази книга или по-скоро съдържанието на сайта се написа сама. Не практикувам писане в транс или автоматично писане, но текста все едно беше в сърцето ми, напечатан там и чакащ да се напише. Няма как да не спомена Теодора Николаева, една от организаторите на Чарити бара, всъщност тя беше инициатора за идеята, да има уебсайт с карти. А аз седнах и написах текста буквално за десет дена, вселенска работа, като за „Вселенски мъдрости+1“ Няма как да изкажа с думи защо е „безценен източник“, предполагам всеки ще трябва да се докосне до него, за да прецени и да го почувства.

 

Костадин Койчев-Kovak :

-„81 нюанса реалност“ е художествена книга, но не съвсем. Ще ни разкажеш ли и за нея?

Весела Йоанну:

-Тя е написана в стил „лайф-коучинг“. Тъй като преди години не можах да запиша психология 2010г изкарах две-годишно обучение за лайф коуч. Не исках да е скучен теоретичен текст, затова ми дойде идеята да напиша разкази, които да засягат различни нюанси от живота. Освен нюансите, които аз отразявам, подтиквам читателя да потърси своите, като един процес да опознаване на себе си.

 

Костадин Койчев-Kovak:

-Какво ново подготвяш за своите фенове и читатели?

Весела Йоанну:

-Предстои да издам книга с псевдоним, това ще е нещо абсолютно ново и тематиката е различна. За тази книга избрах „Енергия на парите“. А защо псевдоним, ще научите когато излезе от печат тази година.

 Костадин Койчев-Kovak:

-В две от благотворителните книги на Charity bar участваш с разкази. Как се запозна с организацията и какво те накара да се включиш в инициативите?

Весела Йоанну:

-За това мога да напиша още една книга. Вселената е събирач и нищо не е случайно. Идеята да напишем книга с кауза се роди във фейсбук, отново фейсбук групата „Хоби бар“ е главния виновник за творчеството. Най-прекрасното, разбира се са каузите, мен лично това най-много радва душата ми, че можем да помагаме на някого, независимо от това колко е малко. Енергийните практики дойдоха в моя живот, за да го направят по-добър, започнах да се занимавам с тях, за да видя света като по-добро място, а да помагаме безвъзмездно е част от това.

Костадин Койчев-Kovak:

-Какви книги чете Весела Йоанну?

Весела Йоанну:

-Чета много и постоянно, но ме е срам да си кажа какво чета…Чета единствено за енергии, вътрешно развитие, чакри, подсъзнание, езотерика, лечение, архетипи, приложна психология и все в този спектър.

Костадин Койчев-Kovak:

-Пожелай нещо на хората, които те следват и четат?

Весела Йоанну:

-Ще им пожелая, да не живеят на автопилот, да са будни и осъзнати и да знаят, че щастието може да е на една ръка разстояние, като да сложиш ръката си на сърцето.

Костадин Койчев-Kovak:

-Благодаря ти за този различен, но откровен разговор. 

За Весела Йоанну може да научите повече, както и за нейните практики и сертификатите, които приежава от ТУК

Книгите ѝ може да намерите само на сайта на Прекрасен дом